децата заслужават да ги подкрепяш цял живот, да усещат, че си зад гърба им.

не е лошо някой да те дондурка цял живот.
*не визирам отношенията по-горе(между пси и майка й)

по никакъв начин не мога да се съглася с теб, предполагам защото имам известно наблюдение и върху друг манталитет и друг подхот в отношенията деца-родители. В bg някак ситуацията го налага и връзката много късно се къса да не кажа, че в доста от случайте не се и къса. Не правя някаква оценка как е по-добре или по-зле. Пробвам да си направя съпоставка.

Определено трябва у теб да има подем на инициатива да се отлъчиш от семейното гнездо и да се установиш като самостоятелен индивид. А и ако знаеш, че някой седи зад гърба ти цял живот се губи част от мотивацията, част от борбата ... тръпката ако щеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите