Ами това си е естествено човешко държание според мен. Първо човек се чувства жертва и чак след това, евентуално успява да анализира, да потърси грешката в себе си, за да стигне най-накрая до максимума на който е способен заради невъзможността да излезе от собствения си мозък и да открие какво е собствена грешка и какво е външен фактор върху който има малко влияние.

Така де, отплеснах се. Лошото е с етикета точно това което казваш- дава се "отговорът" под формата на етикет (по възможност някоя мнима болест, а ако е човек е още по-ужасно) и мисленето спира.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите