Моята майка е най-добрата на света...!
И най-красивата!
Истински ангел е,и името й е ангелско!Оригиналният ми баща си заслужава да го спомена само,за да подкрепя теорията на майка ми,че съм наследила склоността към размазване,от баща ми,който през 70'те и 80'те е бил активен морфиноман,а впоследствие,когато се разделят (аз съм била няколкомесечно бебе) се отдава пък на алкохола...
Почти не го познавам,а за следващия мъж в живота на майка ми нямам абсолютно нищо за казване,освен това,че от повяече от 10 години е бивш-бивш мъж,бивш "баща"-адски неприятен и кофти човек беше.
Но ние с мама някакси успяхме да си заформим балон,в който останахме незасегнати от него-отношенията ни останаха незасегнати,ние се обичаме въпреки и заради всичко.
Маме е много ларж,мед. сестра е и всичко й е ясно.Много пъти ми се е карала,чела е конско,сърдила ми се е дори затова,че се друсам (все едно друсането ми е пряко насочена обида към нея),но никога не ме осъди така,че да ме смаже психически.След всяка издънка тя ме обгръщаше с все повече внимание и обич.
В пубертетските си години,подозирах,че това е тактика от нейна страна-като се издъня,вместо да ме накаже,разсърди и отхвърли,тя прави обратното-проявява разбиране,готова е да прехвърли цялата вина и отговорност на целия свят,на себе си дори,само и само да оправдае мен.
Когато пораснах,разбрах,че не е тактика,тя просто ужасно много ме обича,много си приличаме,харесваме се една друга,аз-нейната персоналност,тя-моята.Казвала ми е,че когато говори и мисли за мен,й допада поговорката,в която се говори за дъщерята,която върви след майка си и някой казва:"Слава на Бога,след езерото върви океан!"
Обича ме и ме толерира до дупка,но не ми спестява нищо-понякога така ме замеря с думи,че ми чупи носа...аз й отвръщам с порой от камъни,наранявам прекрасното й огромно сърце,но тя все има сили да види хубавата ми страна.
Не познавам майка,която така да се грижи за физическото и емоционалното здраве на детето си,както моята за мен.Познавам майки на мои познати-също зависими,които напълно са се отрекли от децата си,направо са ги изгонили от дома,натирили са ги от живота си,да вървят и да си трошат главите.Аз знам,че моята майка никога няма да ме остави.
Фамилията ми е малка-само аз,мама и баба.Мъжете ни умряха.
Но мама е всичко за мен,и само тя ми стига,за да се чувствам,че имам дом,има винаги къде да се завърна и да потъна в мамините топли,обични обятия.
Имало е моменти,в които жестоко сме се джафкали,късали сме си нервите,но след няколко часа,най-много ден-вече сме отново приятелки!Бързо ни минава.
Не знам какво бих правила без нея.Знам,че на децата не ни е дадено да избираме родителите си,но ако можехме да си ги изберем-никога не бих избрала друга майка,за нищо на света.Бих преминала през всичко,ВСИЧКО,за да дам щастие на майка си,бих се отказала от собственото си,за да е доволна тя.Но понеже тя е супер мама,не би го позволила за нищо на света.
Тя ми беше и най-големия мотив да се пусна на метадоновата програма и да намеря сили и желание да опитам да изляза от порочния кръг на търсене,намиране и взимане на дрога.И досега продължава да ме толерира и да ми "прощава" всяка погрешна стъпка.Това е.Моята майка е моето семейство.И моята най-истинска и единствена приятелка в света.Така е било,и така ще си остане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите