Лечението в терапевтичните комуни не се основава на предписание на лекарства и/или субституираща/заместваща терапия. Терапевтичните комуни търсят отговор и помощ на нивото на причините за възникване на проблема. Създават контекст за промяна на житейските нагласи в насока на самоуважение, честност, отговорност. Общността е структура за живеене, учене и работа, която социолозите наричат ”първична група”.

Използването на груповия процес в човешки общности за коригиране на дисфункционално поведение има повече от 2500 годишна история. Има намерени ръкописи от древни асирийски племена, в които се описват подробно правилата, йерархията, както и системата за поощряване на приемливо и санкциониране на неприемливо поведение. В началото на нашия век английският лекар Максуел Джоунс е забелязал, че при пациенти с туберкулоза, насочени за амбулаторно лечение, има съществени разлики между тези, които се лекуват в общност и се подпомагат индивидуално.

Анализирайки ситуацията, д-р Джоунс забелязал, че груповият натиск в такива ситуации кара пациентите да си вземат стриктно лекарствата, да спазват предписаната диета и същевременно получават сериозна психологическа подкрепа от групата. Това може би е първи опит общността на пациенти да се използва като лечебен фактор.

Основната първична група е семейството. За много живеещи в комуната това е първото преживяване за участие в социална общност. Основните правила са неупотреба на дроги и насилие. Участието е доброволно и се приемат мотивирани хора. Не предписването на психотропни медикаменти е базисен принцип, който дава възможност на наркоманите да видят проблема си “лице в лице”. Всеки член е отговорен спрямо себе си и спрямо останалите. За разлика от болничните или други лечебни, тук професионалистите не присъстват пряко. Част от екипа са специално подготвени и обучени бивши зависими. Основна цел е да се избегне разделението и бариерата между професионалния персонал и участниците, която съществува в традиционните болнични заведения. Моделът се придържа към принципите на управление на мнозинството и вземане на решения чрез консенсус.

Кои хора са подходящи за лечение в терапевтична общност?

*млади хора във възрастта между 18 и 28 години;
*с предхождащи неуспешни опити за лечение;
*с подчертано неорганизиран и хаотичен жизнен стил;
*с липса на подкрепящи семейни и социални структури
*с криминална история.

Терапевтичната общност е модел на дългосрочна терапия, чиято цел е възстановяване от болестта и промяна на личността. Тази терапия е различна от другите модели, защото се базира на общността сама по себе си като първичен инструмент за промяна чрез използването на структуриран метод. Лечението в терапевтичните комуни не се основава на предписание на лекарства и/или субституираща/заместваща терапия.

Терапевтичната общност като метод се изразява в четири взаимосвързани компонента (George De Leon):

*контекст (взаимоотношенията между резидентите, специфични роли, дневен режим)
*очаквания на терапевтичната общност за индивидуално участие
*оценка на общността за прогреса на отделните резидентни
*обратна връзка на общността относно тази оценка.

Теория за подхода Терапевтична общност

В широкия смисъл на думата “Общност” се дефинира като ”социална, религиозна или друга група, която споделя общи характеристики или интереси и перспективи, или възприема себе си като различна в някои отношения от обществото, в което съществува” (Webster, 1972). Все пак терминът

Терапевтична общност не е бил толкова ясно дефиниран дълго време. През 1976 националната организация на Терапевтичните общности в Северна Америка се опитва да дефинира понятието. Предлагат се пет дефиниции - функционални и структурни.

*Първата е фокусирана върху принципите, в смисъл, че Общността е група от индивиди, които са заедно, за да си помагат един на друг в преодоляване на стреса и се подкрепят в опитите си да променят дисфункционалното си поведение.

*Втората дефиниция е фокусирана върху това как работи Общността - предлагат се морални и етични граници, задава очаквания за личностово развитие, служи си с позитивни и негативни подкрепления, използва срама, вината, примерите, ролевите модели, за да стимулира личностна промяна и израстване.

*Третата дефиниция е около целите на членовете на общността - да усъвършенстват социалния аз, за да могат да се интегрират в обществото.

*Четвъртата е свързана с нормите и ценностите в общността ”доверие, загриженост, отговорност, честност, себеразкриване.”

*Петата се свързва с историческото развитие на общностите, като пример Анонимни алкохолици като форма за морална умереност.
Терапевтичната общност може да се разграничи от останалите основни модели за лечение на зависимости по два начина. Първо, като предоставя систематичен лечебен подход, който се ръководи от разбиране за разстройството на личността на зависимия, процеса на възстановяване и правилния живот. Второ, основният терапевт и обучител е самата общност, която се състои от социална среда, групата от участници и членовете на персонала, които са ролеви модели на успешна личностова промяна и ръководят резидентите в процеса на възстановяване.

Терапевтичните общности са успешни, защото предоставят на участниците средата и механизмите за научаване на нови роли, нагласи, умения и идентичности. Най-важният механизъм за промяна е общността от равни, която конфронтира всеки един от членовете си, когато се появят стари навици, ценности и поведения, която реагира негативно или позитивно и служи като модел за роля на промяна на жизнения стил.
Някои фактори са повлияли развитието на терапевтичните общности - 60 те години и културната революция, различните характеристики на отделните общности в световен план и добрите и неефективни практики.

Основните характеристики на терапевтичните общности са:

Модел за социално обучение
Общността е базирана на теорията на социалното обучение, изразяваща се в това, че участниците се научават чрез взаимодействие, при което обменят мисли, чувства и модели на поведение.

Терапевтична среда
Групата с нейните ценности, структура, символи и ритуали. Атмосферата е в среда на грижа, уважение, подкрепяща е и е близка до семейната. Всеки ден е структуриран и има ясни дейности с фиксирана продължителност - терапия, спорт, обучение, система от вярвания. Това са ценностите, промилата, те са основата и са противоположни на наркоманската субкултура. Ключовите концепции са:

*Самопомощ - всеки участник може да се промени чрез поемане на отговорност за собственото си поведение. Не сме виновни за миналото си, но сме отговорни за възстановяването.

*Активно участие в програмата. Задължително условие за израстване.

*Грижа към другите - помагайки на другите, помагам на себе си.

*Действай “като че ли”- всеки действа като човекът, който би искал да бъде, така постепенно се учат да действат по друг начин. Така се упражнява поведения, дори и без да се разбира техният смисъл.

Желяз Андреев