endish,мила,не знам за кое повече се иска сила-да преживееш това,което си преживяла,или да го споделиш тук.Аз не знам дали бих могла да го кажа на някой изобщо,ако ми се беше случило...
Никога не съм искала да имам бебе..дали защото това автоматично ще ме вкара в няква отговорност,която по отношение на себе си съм отхвърлила,та какво остава да понеса за друг,особено част от мен,не знам със сигурност.
Не знам как през годините никога не прихванах и не забременях-не съм имала безразборен секс,но често е бил "необезаопасен",да не кажа опасен.Няколко пъти съм си казвала:"е,сега вече край,сигурно ще забременея",но така и не се е случвало.Почнах да си мисля,че може би заради дрогата дотолкова ми се е повредил организма,че детеродните ми органи не могат да функционират нормално,и не знам-може би няма да мога имам деца.
Това,което си изживяла ти,е като неизживян кошмар за мен,мила,честно ти казвам...преживяла съм какви ли не проблеми и съм излизала суха от водата,но ако това ми се случи не знам какво бих направила..в постоянен режим на отричане съм и отказвам да мисля какво би станало ако...
Сега като си те представя,колко си мъничка и слабичка,и сладка,какво ли ти е било в главата по онова време.Мисля,че дори и да си имала подкрепата на приятеля ти,идеята че все пак всичко на теб ти се струпва най-вече,сигурно те е побърквала.Как си носила тоя товар-не знам.Ето сега се усещам за още един негатив от наркоманската ми психика-считам бременността за товар,който не бих могла да износя.Иска ми се да беше друго,и ми се иска да кажа,като теб,че дори и да мога или да искам да забременея,това би било престъпление по отношение на бебето ми,предвид статуса на тялото ми,все още задръстено от токсика,иска ми се да кажа,че не бих го направила,за да не се роди то с някви увреждания,но истината е,признавам си,че просто само и заради себе си,не бих направила тая крачка-умишлена или не.Искам да се отметна от тоя тип мислене,може би трябва малко и да порасна,не знам,но докато се чувствам така,може би няма и да се наредят фигурките в ума ми по правилния начин,така че да мога стъпя здраво и да поема каквото по природа имам да поемам.
Познавам си те малко,но мисля,че си прекрасно момиче,и много се надявам след последния ни разговор,да си вече по-добре и не знам как мина във ВМА,и дали е минало,но дано да е имало ефект.
Обади се,когато имаш нужда.И мерси,че сподели,за да ме стимулираш да споделя и аз.Твоя:псиромантик

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите