Намаляването на последиците от интравенозната (и всякаква друга) употреба на вещества според мен е супер важно, както за да се предпази човек от много кофти неща които съпътстват употребата (хепатит, емболии, флебити, инфекции, абсцеси и т.н.) така и за да е останало нещо за 'оправяне' за деня, в който дадения човек реши да се 'оправя'.
пускам тия две готини видеота, но ще е готино и да си направим дискусия.
основните положения (поне за мен, през личен опит):
- винаги нови игли: знам, че не винаги е възможно, аз самият съм използвал (мои) използвани игли често. резултатът- белези, абсцеси, hardened tissue, мъртви вени по ръцете. последното ми целене в ръцете беше преди повече от 2 години и все още си личи какво съм правил. в момента е практически невъзможно да ми се вземе кръв от вена на ръката. миналата година имах grand mal припадък (въпреки че нямам диагностицирана епилепсия) и като се събудих бях целия, ама целия надупчен по всички възможни места по ръцете, а източникът ми беше свежо забит във врата. и до днес имам белег от абоката там.
- винаги чисти инструменти: също знам, че няма как да е първото нещо, което да ти хрумне когато си зле и закъсал, но все пак. за целия си 'стаж' не съм видял наркоман, който да си изварява спринцовките или да използва белина. аз също не съм. само съм ги измивал. резултатът: абсцеси.
- да се отхлабва турникета/колана преди да се вкарва материала: пукал съм си вена така. кофти тръпка.
- най-добре е да не се цели в groin/базалика: аз лично изкарах години в целене само там, заради poor performance и никакъв harm reduction в първите години на употреба. докарах си тромбофлебит от тъпи G21 игли. кофти филм. и до днес (година и половина по късно) си страдам от това, разширени вени, левия крак все още ми е видимо по-голям (перманентно отекъл) от десния, бърза умора, спазми при ходене над 15 минути.
|