Баси, опитвам се да им говоря на едни гуд феллоус за психеделичен стил в литературата, ама звуча адски мизантропски и май ме ..надушиха. Не разбират за какво говоря. А е мизантропия отвсякъде,.. примерно не съм съгласна смнението, че е супер очарователно и невероятно и прекрасно,че хората все още четат и се вдъхновяват и "намират себе си" и т.н. слабоумия в произведения ,писани преди 100 години, или от самата зора на времето. Това е просто защото проклетото човечество си е все същия боклук от...зората на времето насам. те дори се радват, чe и бъдещите поколения ще преоткриват човешкото в тия писания, със всичкия когнитивен отпадък и сублимации на една или друга черта на характера на автора, появила се в резултат на векове наред первертирали догми и архетипи и др. генетичен боклук , + всевъзможни социум-imprintings у въпросния автор. И всичко това богато гарнирано със сантимент, търсене на смисъла, литературата ни помага да разберем кои сме и откъде сме дошли... my ass. Гррр. А като отворих дума за нов, "психеделичeн", квантов, цикличен, а не линеарен (като самото време) и относителен стил и език в литературата, стана ясно, че ...се заяждам. Мдааа.

you sick, sick little moo cow!

Редактирано от trisha_takanawa на 14.10.10 22:37.