Не знам...май аз не съм писала отдавна....
Пък в началото,когато отворихме тая тема, бях хванала новия живот натясно,хах...нямах намерение да го пускам сам да се живее,хихик..
Новото дето бе тръгнало да се случва при мен,все едно-не се случи.Случи се,но наполовина...
Бях тръгнала за едно място,с един човек,но човека,предполагам,го хвана оня вид шубе,който е толкова типичен за всички ни-страха от новото....
Някои от нас,си казват:"Заеби!Тръгвам,и каквото ще да става!Ще ме пази,Квото има да ме пази!"...но други хора не се навиват да го кажат....
Обикновено олеква,когато олекнеш откъм такъв спътник за някъде,но когато сте достигнали ниво на една такава сладка,приятелска,но също и сладка близост,в момента,в който се окажете в момент,в който ви се иска на мига да се изпарите и двамата от мястото,което обитавате в тоя момент....и си ставата най-чужди на света....тогава е малко тъжно....
Но също и е ок...значи така е трябвало да бъде...
Не,че няма да тръгна за онова местенце,дето си го мислех...ще...но изчаквам да се посъбера малко...и да се уточнят нещата...
Няма да се отчайвам,нито пък ще се продрусам зверски напук на живота...приключих с тоя тип решения на дилемите си...
Дотогава,честно ще си кажа,ще си призная,малко вися...в безтегловност,в една особена безплътна лекота,която се надявам да натежи тогава,когато имам нужда да взема важно решение...
Не знам...сори,но в моменти,като тези,говоря ин дженерал,основно нахвърляни думи,но сама себе си се разбирам какво искам да кажа,а съм сигурна,че има и други,които ще ме разберат....
Отново съм на везната Живот-Край,но знам,че първото ще натежи...все ще се намери за какво,за кого...ново-старо,илюзия-реалност,все нещо...
Това исках да споделя....
:: On sleepless road The sleepless go::
|