за българския, да си призная честно, на мен лично винаги ми е бил много скован.

аз пък доста си го харесвам. сигурен съм, че никой друг език не би ми дал такава свобода в избора на начин, по който да се изразя. човек може да използва толкова тънки нюанси или да съчетае толкова стилово различни епитети по всякакви, дори неочаквани начини и така да постигне неповторим колорит и оригиналност на изказа. можеш да предадеш и най-сложните си и объркани чувства и мисли, да разкажеш и най-шантавия сън, да обидиш някого така тънко и двусмислено или да се обясниш в любов фино и дълбоко затрогващо.
не зная за вас, но аз тези неща ги мога само на български.
не че не уча и не упражнявам английски от близо 20 години, но никога не е същото. поне за мен.
много рядко чета на чужд език. някой спомена за хора, които "не можели да работят с речник". може би само изразът е неточен. просто "работата с речник" някакси накъсва самото четене. накъсва ритъма на изреченията, на самото повествование. отнема от самото удоволствие.
затова правя евала на всички добри преводачи.
а то, особено в превод от английски, винаги си личи, когато са добри. случва се и да откриеш, например, зле преведена фраза, такава на която й е изпуснат смисъла и да се досетиш какво точно е изпуснато. да я разпознаеш. да разбереш каква би била в оригинал по нескопосания й превод и несъответствието между нея и предишната. между нея и следващата...
сигурно и на вас ви се е случвало.
и още нещо - по принцип, когато имам възможност, предпочитам да водя диалог писмено. например, никога не ползвам слушалки и микрофон в скайп. това ми дава възможност да се поправя. което е важно. защото думите са важни. и трябва да се използват внимателно и пестеливо.
:) а не, както аз - тук :)

Paranoia will destroy ya!