"Малазанска книга на мъртвите", сказание седмо.
и се надявам докато свърша с осмата, ериксън да е дописал последната, девета част :)
на мен това ми е първата голяма фентъзи-поредица и мисля, че случих на нещо наистина великолепно.
толкова многопластов свят, с история простираща се дестеки хиляди години назад, но ехтяща в самото настояще, толкова много и толкова пълнокръвно развити персонажи, понякога чувстващи своята незначителност в огромния поток на битието, а понякога разтърсващи "the very foundation of the world", дето се вика, неизброими сюжетни нишки, оплетени в невъобразимо сложна паяжина, предаваща трептенето дори на незначителни събития през целия измислен свят.
направо забравяш, че е измислен...
иначе "сътворението" е наистина много добра.
абе, въобще, нищо не може да ти даде това, което получаваш от книгата. като преживяване. нито даже четенето в нета. абе нищо.
от седми клас насам не съм оставал никога без "прочитна книга". и много рядко съм попадал на безсмислени и малоумни. веднъж или два пъти само съм зарязвал книга по средата.
много бих искал да се включа в темата ви за геноцида, смъртта и живота, но сега нямам време. а и моите разсъждения са по-скоро в посока на идеалното общество и задължителното преминаване през масово изтребление, само като необходима и неотменима част от пътя към него. така, че в зависимост от развитието на беседата, може да се включа следващия път. ако все още имам желание и нещо, което да добавя :)
само едно наблюдение - доста наркомани четат, не ви ли се струва?
процентът на четящите май е доста по-висок от този при не-наркоманите.
може би нуждата да си далече от скапаното съществуване в тоя безсмислен свят е общото между четенето и дрогата? или интелекта подтиква към търсене, което тече паралелно в различни насоки?
във всеки случай една такава тема някакси е странно на място в тоя клуб.

Paranoia will destroy ya!

Редактирано от Kaschey на 11.10.10 18:40.