|
Тема |
Re: Да бъда себе си. [re: blitz] |
|
Автор |
koceto22 (пилотнахвърчило) |
|
Публикувано | 01.10.10 21:10 |
|
|
Болка.
„ Разбрахме , че болката може да ни подтикне към възстановяване. „
„Болка – на кого е притрябвала?”- се питаме когато попадаме в тежки ситуации. Не виждаме никакьв смисьл в болката. Та нали страданието е сьвсем безсмислено. Ако, докато страдаме, някой ни заговори за духовен растеж, ние ще избягаме през глава, считайки, че не сме срещали по-безчувствен човек.
А какво би станало, ако хората не изпитвахме болка – нито физическа, нито емоционална? Звучи ли ви идеално? Но не е сьвсем така. Ако не сме в сьстояние да изпитваме физическа болка, нямаше да знаеме кога да извадиме прашинката от окото си, кога да спрем с тренировките, дори нямаше да знаем кога да се обьрнеме на другата страна докато спим. Ние просто бихме злоупотребявали сьс себе си, ако нямахме система, предупреждаваща ни за опасност.
Сьщото е по отношение на емоционалната болка. Как ще разберем че животьт ни е станал неуправляем, ако не изпитаме болка? Както физическата, така и емоционалната болка ни подсказва, че е време да престанем да правим това, от което ни боли.
Но болката – това не е просто тласьк. Емоционалната болка ни дава и материал за сравнение, когато се чувстваме добре. Нямаше да можеме да оцениме радостта, ако не познаваме болката.
Просто за днес: Днес ще приема болката като необходима част от своя живот. Зная, че ако мога да изживея болката, сьщо така мога да изживея и радостта
|
| |
|
|
|