|
Тема |
Re: Да бъда себе си. [re: blitz] |
|
Автор |
koceto22 (пилотнахвърчило) |
|
Публикувано | 30.09.10 19:47 |
|
|
casa blanca от къде се познаваме с теб? А блитц хич не съм силен. Онзи ден си ходя и си мислех за това, как говоря със едни хора и как им споделям следното. В мен няма повече сила от всеки един, който друса в момента. Разликата между тях и мен е една доза. Не съм нищо повече и не искам да го забравям. Но също така, мога открито да заявя, че Бог и програмата на АН ми дават силите необходими и днес да изкарам чист. Дали е борба за мен лично не, да се боря със зависимоста ми е все едно да изляза да се боксирам с Майк Тайсън. Ще му бягам бягам, но ще ме хване ринга е малък . Всичките ми опити се провалиха. Ходил съм на доста места да се лекувам. Варна отделението във Военна болница три пъти. В комуната в Аспарухово веднъж. Раднево четири пъти. Лом психиятрията веднъж. В Монтана в психиятричното. Домашни лечения имам доста. Ходих по врачки и баячки Даваха ми чайове абе всякакви глупости. Накрая няма да забравя или поне се надявам един ден в Раднево бях останал на улицата вече, стоях на моста и обмислях накъде да тръгна, и какво да правя. Нямах варианти тоест имах но не ми харесваха улицата и друсане докато вляза в затвора или умра. Тогава просто се предадох, наистина се предадох. Думичките ми бяха Господи безпомощен съм пред наркотиците и животът ми е пълна каша, моля те помогни ми. В този момент ми стана едно леко, просто почуствах, че нещо друго ще ми помогне. Веднага дойде и изходният вариант, да се върна в болницата, да помоля лекаря да ме приеме пак и да почна да действам по програмата за възстановяване на АН. Тогава там имаше само група на Анонимни Алкохолици но програмата е една и съща. В този ден започна промяната в животът ми. Не съжалявам за нито един ден оттогава и хубав и лош. Истината, която открито мога да споделя със всеки е, че тази програма и Силата скрита в нея промениха животът ми. Не аз, не ща да проповядвам никаква религия или, каквото и да е. Да казвам на някой да се хваща или да прави, каквото и да е. Просто споделям, какво се случи при мен. Сега трябва да ставам, ще ида до болницата да споделя и с едно момче дет е там и кара кризите. Дали ще се хване да действа и да се променя. Незная но това е част от моето възстановяване и е гаранция, че и днес ще доживея да си легна без дрога. Приятна вечер на всички.
|
| |
|
|
|