|
Винаги съм се старал да бъда някой друг. Да изглеждам добре в очите на хората. Да отговарям на някакви очаквания. Родителите ми са разведени и детството си го изкарах само покрай сестра ми, тя е по голяма от мен с три години. Така се научих да чета на 4ри години, тя беше в първи клас. И не само това. Семейството ми постоянно ме хвалеше и имаха големи надежди, и големи очаквания. Така се програмира и главният ми компютър, тяхните очаквания се оказаха и мой. Затова и при най малката грешка съм способен на самосъжаление, нали очакванията са ми да съм перфектен. Е щом не мога да съм перфектен поне хората да си мислят така, не трябва никога да си цапам дрехите, да не си кажат глей го тоя няма дрехи. Не трябва да говоря глупости (зависи от компанията ) да не си кажат, че съм глупав и не разбирам. Ще говоря така, както трябва (тоест, което ще се хареса, освем ако не съм зад компа де тук е лесно да се натриват носовете на хората и да се изтъкват недостатъците им). Ще правя това, което трябва Да ама не нещата не се получават. Винаги на някой нещо не му харесва. Аде бе на кой му пука мога си и сам. Да го д..... всички аз си друсам и не ми пука. Тея неблагодарници, аз правя всичко за тях ( а всъщност го правя за себе си, само и само да не ме отхвърлят) а те с, какво ми отговарят На мен, който съм толкова умен и благороден. Дет се раздавам за всичките тези хора. О не мога си и сам, да не ми пука, какво мислят за мен. Единствено наркотиците ми даваха тази свобода, свободата от хората. От това да се напъвам постоянно да бъда някой друг, и да правя неща за да ме харесат. Да се отхвърлям, сам себе си и да мисля, че хората ще ме отхвърлят. Да търся в другите хора да ми дадът любовта и приемането, което не можех да си дам сам. Защото големите ми очаквания ме караха да се мисля за боклук при най малките грешки. Затова и бяха всичките тези маски, да не ме видят, какъв съм наистина. Е и аз незнаех, кой съм вече. Но сега знам много добре. В момента съм възстановяващ се зависим, споделям го на всеки, не крия от никой от къде идвам и по кой път вървя сега. Не ми пука дали ще ме приемат и не както винаги съм го казвал ей така. Просто сега не ми пука. В лицето ми са казвали, че съм луд, побъркан и какво ли още не. А пък в тоя форум да не говоря . Аз знам кой съм. Ако трябваше пак да робувам на чуждото мнение, щях тук да си пиша за дрогата от която разбирам, щях и да ровя в интернет само и само да мога да участвам, и да съм с другите. Щях постоянно да се извинявам на тоя и на ония, като видя негативна реакция. Щях да обиждам и хуля хора, като ИНФАНТА или други, които не са ми направили нищо, но да съм с другите. И още купища неща, които не искам да правя. И нямаше да ми е за първи път. Животът ми мина така, но не съжалявам. Защото нямаше да мога да оценя това, което имам сега. Да съм това, което съм и с доброто и с лошото. Пожелавам на всички страхотен и усмихнат ден. Бог да е с вас.
30 Септември
Да бъдем самите себе си.
„Нашата реална ценност е да бъдем самите себе си.”
Отново и отново се опитвахме да живеем, така че да отговаряме на очакванията, на хората около нас. Може да сме възпитавани така в детството си, че ще се чустваме добре ако получаваме хубави оценки, оправили сме стаята си, или сме облечени по определен начин. Винаги искахме да принадлежим и да бъдем харесани и обичани-но никога не можехме да угодим на чуждите изисквания.
Сега възстановявайки се, сме приети такива, каквито сме. Другите хора оценяват именно това, че оставаме самите себе си. Работата по стъпките ни учи да приемаме себе си. Когато това се получава, откриваме свободата да сме такива, каквито ние искаме да бъдем.
Във всеки от нас има много хубави качества, които можем да споделим с другите. Честно споделяме своят опит и той помага на други да се индетифицират с нас, и да започнат да се възстановяват. Откриваме, че всеки от нас има специален дар, който можем да споделяме с обкръжаващите ни.
Просто за днес: Моят опит във възстановяването- това е голям подарък, който аз мога да споделя с други зависими. Ще бъда честен споделяйки с другите.
|
Да бъда себе си.
