. / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Ей,аз знам,че когато дозата ми тръгне надолу (а това все някога трябва да стане,нали? Няма цял живот да се влача на мед....) неминуемо ще има дискомфорт,с който-все едно-трябва да свикна и да изтърпя.
Прав си,че доктора ми малко прекалява с фамилиарниченето и с чувството на вездесъщост,неказвайки точно на колко съм (едва ли и той самия може да прецени,при положение,че например на 100 мл мед,сипват 20 мл вода-трудно е да се пресметне с колко пада чистотата на еднократната доза мед)...
Но за подигравка...не знам,майндсийкър..аз просто не го усещам така,сори...
Не се усещам подритната и както искай го приемай това..всяка моя дума можеш да вземеш както пожелаеш,но това няма да ни направи да мислим по един и същи начин...
Не съм "мрънкала" целенасочено,не съм търсила разбиране в никой,просто морф ме попита за програмата и освен другото,си изпях и това...криво ми е ,че трябва да минавам през тия симптоми,но още когато се захванах с тоя медикамент,знаех,че ще дойде деня в който ще трябва да го изоставя...и това ще коства нещо...
Знам докъде съм стигала в издънките си и знам,че ако не бяха те,досега,следвайки "сляпо" както казваш,инструкциите на доктора ми,отдавна щях да съм забравила,че съм била в програмата...
По едно време му казах да ми свали дозата с 1 куб...свали ми я...каза,че си е мой риска-много било,рязко било,но ок,щом си готова...е,бях готова,вкъщи си пия меда и постепенно за две седмици я смъкнах...
После пък пак ми влезе муха в главата-започнах да се дъня ежедневно,даже и към хероина се върнах...
Не ми стигаше меда за деня и започнах да си купувам на черно,за да си взимам екстра по няколко кубика,осъзнавайки всяка стъпка,която правя към затъването,или най-малкото към зациклянето...
Затова отидох и му казах,че имам нужда да ми увеличи дозата мед...поне,за да спра порочната практика на среща с дилъри и т.н...и изобщо..
Не знам,правилно е или не е от медицинска или терапевтична гледна точка...но док и този път удовлетвори желанието ми...
После застопорих на една доволно ниска доза и така...
2 години откакто съм в програмта!
Усетих,че ми е време да започна да намалявам...има ли сми да стоя на 2 куб,като знам,че има хора,които го зануляват директно от толкова...?
И малко по малко започнахме да сваляме...аз го поисках,и продължавам да го искам...продължавам да намалявам.
Предупредена съм,че с намаляването ще има кофти моменти,ще има известни кризисни симптоми,за които,ако желая,могат да ми изпишат разни лекарства,за да не ги усещам толкова остро...
Отказах ги и досега не пия никви съпортващи хапчета...за щастие,нямам проблеми със съня за момента,а това е нещо,което наистина би ми бръкнало в здравето сериозно...
Изобщо нямам отношението,което ти имаш,майнд!Не се чувствам гражданин втора ръка,нито пък съм няква овчица,която изпълнява безропотно и търпи квото й сложат под муцунката...
Осъзнавам докъде съм стигала,слушайки собствената си "компетентност" и пренебрегвайки елементарни инструкции от страна на хората от програмата ми.
И съм абсолютно сигурна,че ако от самото начало следвах ритъма на перорален прием,нямаше сега още да се пресягам за патерицата на метадона..
Но и въпреки това,аз съм ок със себе си.Ще си изтърпя това,което съм си сложила сама като товар.
Доколкото знам,има хора,които в момента са на много голяма доза-нещо от рода на 17-20 и нагоре кубика...
Разбирам ги,уважавам ги (ако са ми близки),но 100 пъти предпочитам да съм на 2 кубика,да намалявам и да усещам дискомфорта на намаляването (защото намаляване означава и скорошно зануляване,а може би и излекуване),отколкото да съм на 10 пъти повече метадон,да ми е абсолютно добре и безоблачно физически,но да не му се вижда края на това пътуване,вече няколко години и кой знае още колко занпаред (защото случаи такива-мнооого,особено на Държавната програма,дето познавам хора на по 7 години на метадон!!!)...
С ръка на сърцето-предпочитам си мойто положение...защото и до него стигнах с усилие!
И не позволявам на никой да ми слага характеристики на персоналността ми,които не обладавам..само защото гледаме по различен начин на нещата...
Уважавам правото ти на мнение,но ти си остани с твоята супер осведоменост и с гражданските ти права...аз гледам да се спасявам,колкото се може по-скоро...и ще си изтърпя дискомфорта,ако трябва,ако това ще сложи край на всичко.Надявам се поне...