Ами не знам,морф....
Честно казано,ако трябва да го уловя интуитивно...не съм сигурна дали ме обича.
Обикновено имам много добре развит локатор за чувствата,които витаят около мен...този път нещата остават неразкрити...
Но когато се случи да поискам да скъсам връзката с дрогата,с метадона...тогава няма значение,нали..няма значение какво те дърпа напред към Излекуването...
Защото,сега,в тоя случай...едното има общо с другото,дотолкова доколкото и двете неща ме съживяват,и двете ме правят щастлива...спокойна...
И ако се кажа,че имам стимул да се излекувам,защото той е в живота ми...тогава ще е тъпо,сякаш любовта му,присъствието му-сами по себе си,не са ми достатъчни...
А те са...както вече казах-те СА.
Не знам-аз продължавам с метадона...няма как да го зарежа сега,когато хорото е към края си.Пия толкова малко,че чак и аз не знам по колко...
Понякога супер много ме изнерят ефектите на намаляването-имам чувстото,че ей сега ще се предам...но пореден автогол ще ми дойде вече в повече ...особено сега,когато една мечта ме чака кротко и търпеливо,вече толкова години, да я осъществя...
Отлагам зануляването за есента...тогава и времето ще бъде в тон с настройката ми за приключване,за отгърване на нова страничка....
Така съм го измислила,дано през предстоящия месец не усещам осезаемо триковете на ума,които неминуемо ще се промъкнат..с тая малка,почти никаква доза мед..
Ох,дано да се оттласна от дъното този път,искам го....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите