Мислех си за това,колко лесно можеш да оставиш проблемите зад себе си,когато в душата ти разцъфнат крила...
Колко лесно можеш да си кажеш:"Стига толкова!" на вечния кръговрат,в който всички зависими изпадаме...как нежността облагородява,сякаш ме къпе в омая и сякаш съм готова за живот отново...
Как целувките на любимия,и хубавото му лице,ти дават стимул...необясним стимул да изтърпиш до последната капка болка в изтерзаното тяло,до последното:"ох!"..до последното:"не мога повече!"...
Минавала съм много пъти през кризата и винаги ме е оставяла опустушена,измръзнала от липсата на желание за топли взаимоотношения...отблусквала съм и малкото обич,която съм намирала,защото не са ми оставали сили да дам обич и аз...
Само как препълненото с нежност сърце може да отиде на халос...всички горещи чувства да се пропилея,просто защото дори и когато съм изкарвала поредната криза,не съм намирала за какво,защо,заради кого...
Не,че съм загубила самоуважението си,не че не се харесвам,но не ми е стигало да живея за себе си само...
Превърнах самотата в топло,влажно убежище,в което всичко се случваше като на сън,но пък беше безопасно,нали?
Няма шанс някой да ме нарани,нито пък има шанс аз да нараня някого...
Отблъснах хора,които ме обичаха..добри мъже,с благочестиви качества,но с разум,замъглен от силата на дрогата...неспособни да се спрат,колкото и да ме обичаха...
Отблъснах ги,за да не страдат всички после вкупом,когато пак се напъхам в черупката си...
Времето на новолунието отмина,и ето малка жълта усмивчица грейва на нощното небе...мъничките звездички вече не виждат,но една звезда,ярка и силна,блясва в сърцето ми...
Тази малка звездичка ми стига...
Само тази малка звездичка...ми стига....
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
|