Единственото условие.

„Тази програма предлага надежда. Всичко, което ви е нужно, е желанието да се спре употребата, и да се опита този нов начин на живот.”

От време на време се питаме, правим ли всичко правилно в АН? Посещаваме ли достатъчно сбирки? Обръщаме ли се към спонсора, работим ли по стъпките, изказваме ли се, четем ли, живеем ли вьобще правилно? Високо ценим братството на възстановяващи се зависими-не знаем какво ще правим без него. Ами ако начина, по който правим програмата е грешно, това прави ли ни лоши АН членове?
Можем да се избавим от нашите съмнения, чрез преглеждане на традиция трета, която ни уверява, че „Единственото условие за членство е желанието да се спре употребата” Там няма никакви правила, които да ни принуждават да присъстваме на повече сбирки, или да работим програмата с някакво темпо, или да живеем така, че да съответстваме на тези хора. Не е нужно нищо друго освем желанието, за да останем в АН и да сме пълноправни членове.
Наистина, ако ни хареса как се възстановява, някой член на АН, който ние уважаваме, можем да се поинтересуваме, как той достига до това, и какво прави по програмата. Но Ан е – общество основано на свобода: работим по програмата, за себе си а не за никой друг. Единственото условие това е нашето желание да прекратим употребата.

Просто за днес:Ще погледна, на това как работя програмата през призмата на собственото си възстановяване. Ще направя най доброто, което мога по тази програма.

Тук пише понякога, аз постоянно се притеснявам от това, дали правя нещата добре, и какво ще си мислят някой хора дет уважавам доста, за мен. И така почвам да правя нещата заради тях и тогава, просто тогава прекратявам. Никакъв външен фактор не може да ме накара, да спра да правя глупости. Единствено това, че има нещо дет се опитва да ми скъса гащите и да влезе отзад хаха. Образно казано де....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите