Възстановяването не става за един ден.

„Дванадесетте стъпки на Анонимни Наркозависими са прогресивен процес, който се установява в ежедневието ни.”

След известно време във възстановяването, може да установим, че сме бомбандирани от лични проблеми, преобладаващи от чувство на гняв и отчаяние. Когато това се случи ние се оплакваме: „Аз опитах всичко по силите си. Мислех, че вече...........” Възстановени, може би? Едва ли. Отново и отново чуваме, че възстановяването е продължителен процес, и че никога няма да се излекуваме. И все пак понякога ни се струва, че ако работим достатъчно по стъпките, молим се достатъчно и ходим на достатъчно сбирки, един ден ние......Ами може би няма да се излекуваме, но нещо ще се случи с нас.
И това нещо с нас е вече факт. Ние се възстановяваме от активна зависимост. Няма значение, колко успешно сме се справили с проблемите чрез стъпките, те ще се появяват отново и отново. Това, което не си спомним или не отбележим, че е важно в нашият първи анализ, със сигурност ще се появи отново. Отново и отново ще се обърнем към процеса, които ни помага да се справим с това, което ни пречи. Колкото повече използваме този процес, толкова повече ще му се доверяваме, защото резултатите са очевидни. Заменяме гнева и негодуванието със прошка, отрицанието със честност и приемане, болката със спокойствие.
Възстановяването не се случи за един ден, както и никога няма да бъде пълно. Но всеки ден ни дава повече сила и надежда за по добро утре.

Просто за днес: Ще направя, каквото мога за моето възстановяване днес, и ще подържам надеждата в продължителният процес на възстановяване.