Scavenger, xexo , много интересна тема сте подхванали. Аз писах първия си пост тук точно със недоволството и гнева от матрицата на ежедневието и протеста ми срещу работния процес с цел прехрана. Все още не мога да си обясня защо хората смятат че е правилно да бачках 5-6 дена в седмицата по 8-9 часа от 8 до 7 часа и след това да имаш 2 почивни дни в които да трябва да свъшиш домакинската си работа, да си добра майка, съпруга и тн. За мен това е безумно,,,, никога няма да повярвам че някой дълбоко в себе си е истински щастлив с такъв живот, колкото и да парадират и да ми го набутват в лицето , никога няма да сметна това за правилно.

Не че нещо ама повечето връстници вече почнаха и да раждат и да се женят и да намират сериозни работи,,, а аз не съм толко дърта, на 23 съм. И странното е че колкото и да се правят на улегнали и щастливи, винаги когато си поговорим и аз им споделя нещо от моя нехаен, безсмилен, мързелив, безработен , мизерен и тн живот, те някакси се натъжат и ми казват "ех как искам и аз така".
Хората сме програмирани на търсим свобода, и колкото и да ни принуждава околния свят аз съм сигурна че и най зациклилия работохолик тайно си мечтае да зареже всичко и да го удари живот. Това ни е природата и незнам откога, някой си е решил да върви срещу нея . Имам чувствтото че социализма яко ни е промил мозацъте. В други държави сякаш има повече хора бохеми и пътешественици . Мога да пиша много, но знам че винаги ще има две мнения.

Трябва да си смел, смелотта помога да зарежеш тъпа работа, да зарежеш тази проклета сигурност, която настина те убива. Мразя сигурността , така духът ми умира.