Та,понеже endish спомена желязното дърво на Варвара...
Джулая там е и вероятно ще ми остане единственото място,и събитие,което не съм пропускала (освен през годините,когато не бях в България,но и тогава на два пъти съм се връщала от другия край на континента,за да изпразнувам Джулай морнинг с бате Янко и останалите стари хипита..от които,за съжаление,или просто по стечение на съдбовните обстоятелства,вече са някъде далече-и в духовен аспект,и откъм разстояние...
Навремето пристигахме на Варвара седмица-две преди самия Джулай,и оставахме до средата на август,с чести гастроли до Созопол на баскинг,или клошинг (за който не знае тия думички-"баскинг" е улични пърформънси,с цел заработване на някой друг лев,а "клошинг",идва от култувата професия "Клошар",т.е. ровене из кофите,изконсумираните къмпинги и т.н. местенца за секън хенд съкровища),прибирайки се във Варвара,сякаш се прибираме у дома...хах.
Миналата година също беше много красиво..и трогателно..за мен бе много специална година,там сложих своеобразен край на моето пътешествие.И когато Янко засвири на култовата си китара (чупена,прегазвана,изстрадала/израдвала всеки Джулай досега от 90'те насам,и пак оцеляла...досущ като романтичния хипи дух на самия Янко!) и запя:
"There I was on a July morning looking for love...",сълзите на много хора тогава спонтанно се затъркаляха по замечтаните лица,загледани в изгрева,и спомени нахлуваха в мислите ни-спомени за отминали безгрижни години,за хора,които вече не са между нас и никога вече няма да бъдат...
Никога не съм празнувала Джулая другаде освен на Варвара...за мен Джулай Морнинг значи Варвара!Не съм от тези,които спазват този ден,независимо къде съм..не съм чак такъв идеалист..не съм за никакви каузи,дни и възпоменания...затова не съм ли била на Варвара,а някъде другаде по света,усетя ли се в нощта на 30 юни срещу 1 юли,за мен това е нощ като всички останали....само дето спомените се завръщат винаги...и ме топлят!
Тази година също ще отида...само със спалния чувал (с който ще се увия край огъня в хипарската горичка,а после на дървото)..и тетрадка,в която да вписвам преминаващите мисли..а може би малката камера,макар че най-славните ми години не са запечтани нито на видео,нито на снимки.Просто тогава нямах подобни екстри,но затова пък имах сърце,което да съхрани всичко видяно и преживяно.Само това ще нося в себе си...
А някой от вас ще ходи ли?
Спомням си,че едно време тук се обмисляше идея да се видим някои от хората в клуба..тези,нашите си хора,ние си се знаем,усещаме си се...
Тогава аз бях сигурна,че няма да дойда на евентуалната сбирка...и,ако се състои в София,в града,сигурно няма да дойда...
Но,ако някои от нас тук,друг освен мен,реши да иде на Варвара тая година,ще ми е приятно да посрещнем слънцето заедно...това неимоверно би възрадвало сърцето ми.Да.

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::