За нас възстановяването е реално днес.

Болката и мизерията бяха реалност, за нас докато използвахме, не желаехме да приемем тази ситуация или пък да се промени. Опитвахме да избягаме от болката в живота чрез употребата, но тя само влошаваше нещата, нашата променена реалност се превърна в кошмар.
Чрез живот по програмата на АН, научаваме че мечтите могат да заменят нашият кошмар. Растем и се променяме. Можем да споделяме честно, вече не е нужно да преувеличаваме, или да намаляваме до минимум истината. Приемаме лице в лице, предизвикателствата, които ни изпраща животът.
Въпреки, че възстановяването не ни дава имунитет срещу проблемите в АН можем да намерим подкрепа, разбиране и загриженост. Трябва да приемем и да се изправим срещу проблемите. Не трябва отново да се крием от реалноста с употребата, и единството със другите възстановяващи се зависими ни дава силата, за това. Днес подкрепата, грижата и съпричасноста ни дават чист и ясен прозорец през, които да видим опита, и да оценим реалноста, такава каквато е.

Просто за днес: Днес ще приема подаръка на възстановяването, и ще се радвам на живота такъв какъвто е. Днес аз ще приема реалноста.