21.04. Страх

„Открихме, че нямаме друг избор, освем да променим изцяло старият си начин на мислене или да се върнем към употребата.”

Мното от нас осъзнават, че старият ни начин на мислене, се основава на страх. Страхувахме се, че няма да си намерим дрога, или пък, че няма да ни е достатъчно. Страхувахме се да не бъдем арестувани и затворени. По нататък в списъка със страхове, слагахме финансовите, бездомност, да не предозираме и от болести. И страховете ни контролираха нашите действия.
В началото на възстановяването ни, не бяха много различни за много от нас; тогава също страх доминираше нашето мислене. „Ами ако да стоим чисти боли прекалено много? Питахме се: Ако не мога да се справя? Ами ако хората в АН не ме харесат? Ами ако АН не работи? Страхът зад тези мисли, може още да ни контролира и да ни спира от това да поемем риск, за да останем чисти, и да израстнем. Може да изглежда по лесно да се примирим с провала, преди да сме започнали, отколкото да рискуваме заради една малка надежда. Този начин на мислене ни води до рецидив.
За да останем чисти трябва да имаме готовност да променим старият си начин на мислене. Това, което работи за другите зависими може да проработи и за нас, но ние трябва да сме готови да опитаме. Трябва да сменим старите си цинични съмнения, за нови потвърждаващи надеждата. Правеики го ние ще разберем, че си заслужава риска.

Просто за днес: Моля се да променя старият си начин на мислене, както и за възможноста да преодолея страховете си.