|
Доколкото за въпроса ти дали не мисля да го спра - да ще го направя, но пъяо искам малко болката да отмине.
Това ми прилича, като на ела се наяж. "Не не приятелю сега съм много гладен после ще дойда" За себе си знам, че болката не отмина никога с дрогата, след всяко друсане ставаше по силна. И това много ми помогна в началото, когато тръгнах на АА. Тогава си спомням, че първите дни много ми се допи, бях в раднево и там не можех да намирам лесно да се друсам, алкохола беше най достъпен. Но си повтарях едно, няма да се оправят нещата дори, като изтрезнея ще стане по лошо. Има много хора дет са, казвали, ще спра, когато си оправя проблемите в работа, когато си оправя отношението с жената, когато си пооправя живота. Каруцата пред коня...Съжалявам, че коментирах изказването ти заблудена но според това дет преживях, първо трябваше да спра и да се задеиствам за промяна и чак след време да изчезне болката. Имах пример, който ми даде ей тази вяра, че за мен ще има изход, опитах и не сгреших за, което съм благодарен, болка продължава да има но има и много щастливи моменти. Трудности много но имам и начин да ги преодолея. Има три принципа дет са много важни за възстановяването на зависимият. Честност, непредубеденост и готовност за действие. Благодарен съм че бях, честен и видях, че не мога да се справя, колкото и да се мисля за уникат и единствен по рода си. Благодаря, че бях непредубеден и си отворих акъла за идеи, дет никога не съм си и представял, че могат да ми помогнат, и за това съм доста благодарен щото от тогава видях доста хора да казват ( това не е за мен без да опитат, това не ми помага, това не ми харесва, аз мога и всякакви такива.) Благодарен съм, че Бог ми отвори очите да видя, че ме доведе до там да нямам избор просто или, или...И третият готовност за действия, много много мързел има в мен, особено за такива странни неща, и такива глупости. Затова колкото повече беше болката и хуя до гъза с извинение, толкова повече имах желание за действие, сега когато всичко ми е наред ела ме виж не мога от кревата да изляза Господи подържай това ми желание за действие, дет го имах в началото. Няма да забравя преди година и пет месеца, като отидох да моля един човек за помощ, как се задеиствах, хванах се постоянно, четене на материалите на АН, със други хора дет търсят помощ, ставах в 6 часа да нося закусна на отделението в раднево и си лягах след два, като съм си описал абсолютно всичко по 10та стъпка от програмата, правех неща дет ми се струваха доста унизителни, да измия отделението щото бях в болницата, та да измия отделението да измета да нося храна и всякакви такива, да изхвърлям боклук абе деиствах правех неща дет не ми харесват. Бях бакар затова имах тези задължения и можех да излизам в града но цялото си време изкарвах в отделението на вторият етаж да четем книгата с някой, и да си споделяме опита белкем и други се хванат, когато си тръгнах след две седмици си бях супер почнах да действам и тук в нас, постоянно помагах на нашите нещо , но лека по лека живота ми потръгна болеста охлаби примката около врата и бях готов за нови подвизи...Малей много се разписах ще ходя да се къпя...Приятен ден на всички ...
|
Re: do Еми при мен нещата станаха по най-тъпия нач [re: Zabludena]
