Еми при мен нещата станаха по най-тъпия начин. 7-8 год. друсана на отливи и приливи. Накрая се запознах с един мъж, който ми взе акъла.Той се е занимавал с глупости , даже и с продажба на хероин, но на по високо ниво от уличните дилари. Та когато се запознах с него, аз друсах и бях с едно момче, а той точно излизаше от Централния , излежал 5 год. присъда.Аз бях малка / 18г./ и луда и не ми пукаше. Забихме се и аз хлътнах, сприахзаради него материала и вс. беше много красиво и хубаво. Голямия мозък аз обаче от началото си мислех , че "всичко което хвърчи се яде" и допуснах др. по различни грешки, които го нараниха много. И разбира се като бивш наркоман и той се продруса заради мен, аз когато разбрах беше късно...Няма да навлизам в повече подробности, но в крайна сметка се оказа по едно време, че нашата любов се превърна в любов към хероина.Подкарахме се яко и по едно време даже не можехме да се търпим. Аз триабваше да направя нещо и да се откъсна от цялата тази помия. Запознах се в този момент в работата / аз бях секретарка, а той лична охрана/ с сегашния ми . Дойде ми кураж и казах "майната му" на всичко. Започнах да се лекувам в програмата и така в продължение на 1 год. и нещо.
Почти бях забравила всичката тази болка, докато в един хубав ден не срещнах един дилър, който ми напомни за всичко, за бившич най-вече. И както са казали хората " голямата любов ръжда не хваща".Депресирах се много. Стигнах до там, че да отида на посещение в ГМ/ където бяха задържали преди няколко месеца бившия ми отново/. ВИДЯХ го, не успях нищо да кажа, само плачех, а той от безсилие биеше тупаници върху кабинката, стената и себе си. Той каза , че излиза и иска да ме вижда, а аз само успях да отговоря, че достатъчно хора наранихме / вкючително и себе си/ за да продължаваме да им причиняваме още болка..
И така , тва е моята горчива история, с много болка в подробности, които не искам да споменавам и да си спомням. От тогава съм като болна, не спирам да мисля и се побърквам / а не както предположи psyromantik, заради хероина или защото съм искала да осетя някакъв кик, който описа/.Сега надявам се ме разбра още по добре защо така приех всичко и мисля че ако се поставите на мое място ще разберете. Спрях меда, без никой да знае и започнах отново да друсам.От 2 сед. съм така , но още не ме хваща. Аз го шмъркам, но вчера не бях на работа , мислите да са ми ангажирани с нещо и неиздържах - реших да за оцеля. Цял ден се мъчих , но нямаше къде и в базаликата не успях и накрая вечерта със сетни усилия след часове в мъки , намерих неква мижава останала вена и го направих като си мислех, че сега вече няма как да не се надрусам. Останах разочерована, нощо не усетих, освен вълната.Като свърши тя след няколко сек. се едно нищо не бях правила. Тоя мед майката си ебало.Не можах да повярвам.Така че не смятам отново да се мъча за нищо, ще продължа да си шмъркам и тва е. Все някога трябва да ме хване, нали?
Доколкото за въпроса ти дали не мисля да го спра - да ще го направя, но пъяо искам малко болката да отмине. В момента, който спра с глупостите мисля да мина отново на мед няколко месеца, да се почуствам сигурна и да почна да го намалявам.
Предствяш ли се мацка, ще си споделя с теб като с приятелка- сегашното ми мъж толкова много ме обича , че е сляп и не вижда промяната в мен???Даже ми говори, че иска да си направя пълен преглед и да си имаме бебе - кажи ми как да не се обвинявам за това???Той е толкова добър с мен и влюбен, а само ако знаеше човека до него че не заслужава нищо..Как да не се самообвинявам, как да не съм в дупка...
Приятен ден и на теб !!!