|
Ами моят нов живот вече не е особено нов. Новото в момента е само това, че от известно време (по-малко от месец) съм на метадон. Това не значи че допреди месец съм се друсал - спрях хероина през ноември 2004-та и минах на течен морфин. От трън та на глог ще кажете вие ама за мен не е така; аз тогава вече бях минал през 5-6 лечения и тук, и в чужбина вкл. комуни, стоял съм по повече от година чист без нищо и после айде пак по пързалката - що - кажи ми да ти кажа! Тъй че по времето когато почнах морфина аз лично за себе си вече бях загубил надежда че мога да спра и така да се каже доизживявах дните си. Вярно че морфина си е дрога но... има едно голямо НО - морфина се справя с абстиненцията, замайва те, но го няма не само кика, няма го и онова чувство на задоволеност и непукизъм което ти дава хероина, разбирате ли ме не мога много добре да го опиша - онова чувство че щом си си взел дозата и си усетил кика всичко е наред и ако ще около теб света да се срутва не ти пука. Та особено първите месеци направо ми се плачеше за материал исках си го въпреки че морфина ми обираше цялата абстиненция и не ми беше зле азси исках кика. Но след 6 месеца някъде вече главата ми почна да се отрезвява (за тия 6 мес. само 2 пъти си взех) и започнах да си възвръщам интереса към живота и нещата които по принцип обичам и най-важното - започнах да обръщам и внимание на момичето с което бях тръгнал преди почти година в един от първите дни след връщането ми от Испания (тогава бях чист от повече от година но това не продължи дълго в София-нчма и месец) и заради което въобще направих този опит (пореден) за спиране въпреки че вече не мислех че има смисъл след като бях бил толкова време чист а в София за отрицателно време не само се подкарах ами и си върнах обичайната доза. Но това момиче просто вложи цялата си енергия и любов за да ме измъкне (тя никога не беше пробвала тия лайна и не смяташе). Отначало като тръгнахме всичко си беше много хубаво въпреки че аз не смятах че ще излезе нещо сериозно просто още една бройка между другото а пък след като се подкарах отново вече почти никакво внимание не и обръщах а понякога и се държах гадно особено като бях абсти. И досега не знам кво я накара въпреки дрогата, въпреки гадното ми държане когато нямам или не ми е стигнала, тя да не се откаже, да махне с ръка и да си отиде, вместо това тя не отстъпи караше ме да се лекувам ходеше с мен по доктори и програми, въобще колкото по затъвах толкова по-упорита беше тя. И така накрая когато вече 7-8 месеца не бях вземал друго освен морфин и мислите ми се проясниха открих че пак се вълнувам от живота, от нещата които обичах преди хероина и най-вече че се вълнувам от това момиче. След още 3-4 месеца забраниха морфина (течния, аз на такъв бях) и аз минах на субститол. Да знам че ще кажете поредната дрога но пак НО... на мен лично след течния морфин интравенозно субститола ми се видя като дар божи, защото за разлика от морфина не ме успиваше, имах енергия, много енергия от години не бях имал толкова. Енергия за разходки, за секс, за кино, за ски, въобще за всичко което обичам и ми липсваше и мислех че вече никога, и да имам достатъчно енергия да го правя, няма да ми носи удоволствие без хероина. Тогава започнах и работа, започнах да правя и планове да си завърша образованието (остават ми 2 години, 3 за магистър) и въобще за живота. Аз тогава още не знаех че супата можела да се джаска и си го пиех, и си намалявах и така мина около година и аз от 800мг стигнах 60 (едно малко хапче на 2 дни, от зелените 120милиграмови). Как точно тогава се намери някой да ме светне за джаскането... Ясно ви е кво се случи... "Аз само веднъж от любопитство, да видя само кво е и повече не..." Не ама да - докато се усетя и то вече 2 седмици си джаскам супата и вече съм на 400 мг на ден - тоя път венозно... С големи мъки минах отново на перорален прием (пиене) година и нещо по-късно... Пиех по 600 мг на ден. Но и така се мина доста време а не намалих и с 1мг. напротив - в последните месеци дори усещах че ми е малко и с огромно усилие на волята си се удържах да не вдигна дозата. Та затова минах на мет - белким поне с него да имам успех, да премина програмата, да си го намалявам и в един момент да го спра и живот и здраве след не много време да мога да кажа че вече съм чист, че от еди-колко си време не съм взимал нищо и нямам и нужда да вземам. Аз поне имам късмет - здрав съм, хероина не е оставил отпечатък на външния ми вид, нямам хепатит (за това заслугата си е само моя щото никога не съм ползвал нищо чуждо фунийка за пушене дори, камо ли пък инструменти) и ако успея и от метадона да се отърва може би ще успея да си подредя живота както искам и да му се насладя... Просто разбирате ли - хем вече повече от 5 години не взимам хероин ( с1-2 изключения но първо те са били по независещи от мен причини т.е. нямах субститол, ако имах никога не бих взел материал, и второ от последния такъв случай има повече от 2 години), хем не мога да кажа че съм се откачил щото все пак имам нужда от някакво вещество за да се чувствам добре и не го ли взема... Повярвайте това много сдухва - колкото и да съм радостен че вече я няма психическата ми зависимост към хероина (говоря за тая точно към него, за желанието за хероинов кик именно) това че не съм напълно свободен донякъде помрачава всичко. Искам да не трябва да мисля какво ще стане ако не си взема лекарството, да не трябва да се съобразявам с него, например ако тая вечер срещна приятел който отива някъде, да речем я във Варна, я във Виена, аз да съм свободен да тръгна с него за ден, седмица, месец... а не да мисля че утре ми е деня за получаване на метадона и затова не мога да тръгна - защото нямам достатъчно от това което ми е необходимо за да не се чувствам зле, за да бъда нормален, за да не бъдат захвърлени тялото и съзнанието ми в оня ад на нечовешка болка и безкрайно отчаяние и безсилие наречен абстиненция. Или поне ако не мога да тръгна наникъде просто така щото ми е хрумнало причината да не е тази. Нека бъде работа, семейство, приятелка, деца, квото и да е само не и абстиненция. Та това е моя нов живот - далече е от хероина вече, но и не е особено близо до това което наричаме нормален живот, живот който се живее без тялото ти да се нуждае от външни субстанции за да е добре. Аз когато минах от течния морфин на субститол вече се бях навил и искрено се надявах че след година, най-много две ще съм напълно чист без нищо, а то вече виж колко се проточи и още не му се вижда краят, все пак нали току-що смених веществата, и вече съм уморен, и почвам да се обезкуражавам, и въобще ми е много неприятно че все още съм в някакво лечение заместващо ли, поддържащо ли, когато отдавна трябваше да съм оставил тия лечения зад гърба си ( успешно разбира се) и да съм чист. А и други неприятни неща се случиха около мен и те също подклаждат чезненето на вярата ми в лекарствата, лечението и мен самия. Та това е моят нов живот. Обобщено: безкрайно по-добре отколкото с хероина разбира се, всъщност и дума не може да става за сравнение, но в същото време присъства и тая умора от прекалено дълго продължаващото лечение, както и известна загуба на вяра в собствените ми възможности и във възможността един ден да заживея чист. Дано да не съм депресирал никой с тая тема за сякаш безкрайно продължаващото ми лечение, но просто май имах нужда да си кажа това което в последните месеци взе вече много да ми натежава.
|
Re: Моят нов живот... [re: koceto22]
