|
"....Сега ми е 8 ден без мед и си избивам абстито с хероин, но той още не ме хваща..."
Говориш за това как си се измъкнала от помията,как си извадила късмет в теб да се влюби човек,който никога не е пипал дрога,и като цяло как едва ли не-живота ти е тръгнал да се променя към по-хубаво...
Обаче с горния цитат,искам да ти покажа,че отстрани изглежда,че всички тия неща,които ти се струва,че си постигнала,са само една голяма Илюзия.Може би с изключение на новия ти приятел,но ако смяташ така да си я караш и да ми избиваш кризи с хероин,и той е пътник,мила....
Само виж отстрани как изглежда написаното от теб...!
Ако ще избиваш кризи с нещо,избивай ги с мед...върни се към меда,така поне се увеличава шанса ти да не се закачиш отново към уличната дрога...
Но просто ти толкова си "ЗЗЗ" (Закачена за Зависимостта си;фразичка-мое изобретение),че няма измъкване...на мен ми се струва,и това си е мое мнение,че ти дори не си толкова завсиима към дрогата,колкото към перманентното състояние на Пристрастеност.Това просто те смазва,така изглежда отстрани.Умна си,но словореда в писмата ти е пълен хаос,имам чувството като те чета,че едвам дишаш...честно ти казвам.
Моля те,мила,не ми се обиждай,че ти говоря така,но заклевам,се за първи път виждам човек,момиче,което толкова да е зациклило в Зависимостта си.И аз съм била нечовешки нагазила в Пристрастеността си към дрогата,и аз съм имала жестоки дупки на крайност и отчаяние,мислила съм за самоубийство,но пак се е намирало нещо в мен да блесне-една последна малка искричка надежда...
Същото се отнася и за други много продрусани до крайност хора тук,в клуба и в обкръжението ми в реалността...дори в тях виждам живота зад цялата размазвация...!
Но в теб виждам само..Нищо!
ТА ТИ ИЗБИВАШ МЕТАДОНОВИ КРИЗИ С ХЕРОИН!!!
Това просто никъде го няма,и ако мислиш,че живота ти е тръгнал да се оправя,жестоко се лъжеш! Не знам на колко си години,вероятно не на много,но моля те,виж се!Виж живота си,приятеля си...а после виж загубеното време на метадоновата ти терапия и хероина,на който се молиш да те спаси от кризите,които просто няма как да минеш без тях,те не са чак пък болка за умиране.
Не,на тебе просто ти се друса,нали мила? Просто ти се боде с игла,да влезеш във вената,да разцъфне кръвта в помпата,а после да се уцелиш и да усетиш горещия кик на опията...и да го правиш много пъти,оново и отново...? Само това ти е в главата,нали?
Хех,ако е така...и докато Е така,измъкване за теб няма.
Не,че няма да има живот-ще има,и още как!Но какъв живот?Същия кат моя преди да започна с програмата и да прехвърля поне малко от надеждите си на метадона-ще се влачиш от поста на поста,ще живееш от криза до криза..от ремисия до ремисия,ако изобщо имаш такива...а приятеля ти,колкото и да те обича накрая ще му писне да те гледа как клепеш и заспиваш до него,докато сте на кафе някъде,чешеш се и мрънкаш,вместо да говориш...но това ще е ако е силен материала,но понеже той не е-само малко еуфория,а после все едно,пак си си ти,но разочарована,че и тоя път кика ти се е разминал...
Докато дрогата е на първо място,за друго нещо няма да има място в живота ти. Ще има,но ще е второстепенно.А кой мъж ще иска да е на второ място,в сърцето ти,след дрогата?Най-вероятно някой като теб,наркозависим,но и ти ще си за него на второ място след дрогата,така че ще сте си квит,лика-прилика.Егати живота!
Минала съм през тая мизерия,затова си позволявам да ти пиша...ако не ти харесва,не взимай писмото ми като съвет,а просто като приказка.
И ако не разпознаваш себе си вътре,добре-приеми го просто като поредната издънена изстория на едно заблудено момиче...ок?
Желая ти да намериш смисъл да живееш и да се погрижиш за здравето си-физическо и емоционално!Това е най-важното!
Пак извинявай,ако има нещо..а ако има друго,и искаш-пиши ми,стига да мога ще ти помогна,ако имаш нужда!
поздрави
псиромантик
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
|
пак до Заблудена... [re: Zabludena]
