Нов живот хубава тема. Незная защо се сетих за едно нещо дет един приятел ми каза наскоро, "Не можеш да правиш нов бардак със стари курви" Това за мен тук означава, че не мога да живея нов живот със старият си начин на мислене. Пълна промяна, де да можеше да отида някъде и да ми направят такава, на характера, и на начинът ми на мислене. Ама не става, никой човек на тая земя не може да го направи. Но има начин знам го опитал съм го, откакто тръгнах на Анонимни Алкохолици в раднево, (там нямаше на наркозависимите групи)та откакто тръгнах на сбирки там, умиращ в буквалният смисъл(лежех две седмици вече тотално отчаян и чакащ да доиде утре или някоя фея и да промени всичко) Та откакто тръгнах на сбирка, изживях такива моменти, такива неща, каквито не съм подозирал, че съществуват. Запознах се с толкова нови хора, отидох на доста места. Почуствах, какво е истинско щастие, за първи път се засмях искрено. Моментите на спокоиствие стават все повече и повече. Абе знам ли дали да не се надрусам, не че не може да стане де, но пък в момента не бих заменил най скапаните си моменти откакто се възстановявам, със най хубавите преди, а имах доста кофти моменти. Няма да е песен и го знам, просто ми е даден начин да изживявам трудностите. Дори сега се сетих, какво ми сподели един човек. "Останах със спонсора си през цялото време, защото, каквото и да му се случваше го приемаше с усмивка" Това е винаги ще си се случват кофти работи. Най кофтито е пък, че аз искам постоянно да съм добре, не виждам, че моментите на спокоиствие се увеличават а искам да е постоянно и обръщам внимание на тези, когато нещо не е наред и почвам да се самосъжалявам. Както искам и всичко в живота да ми е наред, и да се подреди много бързо, и пак почвам да се самосъжалявам сега, че някой неща не се получават. А не виждам, колко много съм постигнал, то не аз де, всичко е благодарение на братството на Анонимните, няма значение Наркозависими, или Алкохолици, лично аз ходя на всички сбирки и не ми пука. И двете имат една и съща програма. Не виждам, че преди нямах никакви дрехи, сега в момента имам за или това няма да го спомена. Не виждам, че имаше моменти в болницата особено дет съм ял хляб и чубрица, тази вечер хапнах страхотно, не виждам, че една седмица нямах дом, а сега имам покрив над главата си и топло легло. Не виждам, че винаги отхвърлях хората, и те мен накрая и останах сам, сега имам истински приятели. Само трябва да си спомня дните дет с часове се опитвах да се уцеля, нямах вени с часове, плачех от безсилие. Сам затворен в нас не ми се излизаше. Дори накрая и надрусан не можех да спя вече, само за моменти заспивах и някакъв кофти сън...Оп да не се унасям това е старият ми начин на живот. Благодаря, че мога да пиша и тук, ето още едно от нещата дет ми се случи, пиша със всички пръсти, и това си мислех, че е невъзможно, и сега виждам други, как мислят, че е невъзможно и не опитват, това ми прилича на изказването на много хора и за програмата на АН. Тя не е за мен , за това съм благодарен, че не казах и аз така преди да опитам, отворих си ума и опитах не винаги ми харесва но виждам, че помага. Знаете ли даже сега си мисля, че аз дори знам, какво е истинско щастие пожелавам на всеки да изпита поне част от нещата, които съм изпитвал аз през това време. Може и да иска да опита всичко и да се задеиства, и на себе си ги пожелавам, щото често забравям и тогава става зле, е благодарен съм че и днес ще легна чист.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите