|
Мила Заблудена знам колко те боли и как си мислиш че животът ти е съсипан, как си разочаровала майка си, как си загубила първата си истинска любов и въобще още един куп гадости. Аз не мога да ти кажа нищо за метадона тъй като нямам опит с него, но това което мога да ти кажа са няколко неща над които се надявам ако не сега поне някой ден преди да е станало твърде късно да се замислиш. Първо относно първата ти любов - да тя нещо незабравимо - но повярвай след нея може да има и втора, че и десета дори като почти сигурно поне една ще е много по-силна! И да майка ти е била разочарована и наранена но помисли колко наранена ще бъде като разбере че си почнала пак. В университета винаги можеш да влезеш. И най-накрая, независимо колко ти е трудно и колко силна болка изпитваш, седни и помисли какво всъщност не ти е наред и дали ако погледнеш нещата от малко по-различен от сегашния депресарски ъгъл няма да се окаже че далеч не си толкова зле. Все пак майка ти те обича и е до теб - има хора дотолкова наранили родителите си че те не искат да ги виждат повече (да не говорим че има и такива дето са смазвали от бой техните за 10лв.). Здрава си. Загубила си бившия си но има хора загубили първата си любов която е умряла от свръхдоза на седалката на колата или на леглото до тях - представяш ли си каква е тяхната болка?! А това което мен лично най-много ме притеснява е че толкова ти се друса в момента а депото на метадона още е силно и се притеснявам да не почнеш да вдигаш дозата за да те хване и да минеш лимита защото докато в момента това депо те покрива ти не можеш и да усетиш когато започне да ти става много. Знам че си мислиш че това няма да се случи на теб но е по-лесно отколкото си представяш - сума ти мои познати си отидоха по този начин. Ами всъщност най-важното което искам да ти кажа е че трябва да престанеш да се вкарваш в тия филми какво е било, какво е можело да бъде, колко много си загубила и т.н. Не трябва да потъваш в миналото и болката по него а просто да приемеш че така е станало - кофти да - но няма смисъл цял живот да го премисляш а просто да обърнеш гръб (не да забравиш) и да направиш първата крачка напред а после и втората и т.н. Разбирам те знам колко е трудно да излезеш от това чувство за нещо невъзвратимо изгубено но докато не го направиш болката по него винаги ще е прекалено силна за да се справиш без хероин. Обаче ако успееш да го приемеш и оставиш зад себе си ще откриеш че да болката си още там но вече е далеч по-поносима а с времето става все по-слаба повярвай ми! Дано някой ден четейки тези редове да им повярваш достатъчно че да опиташ и да успееш да излезеш от този момент на безвремие и тъга по това което е можело да бъде но се е провалило и наистина тази болка ще спадне. Трябва да поискаш да живееш момиче, да живееш заради себе си, заради сегашния си приятел, заради майка си, заради следващата ти любов, заради самия живот, в крайна сметка ти си на 22, казваш че си красива - е струва ли си всичко това да бъде похабено заради нещо от миналото, независимо колко гадно е то. Струва ли си да прекараш остатъка от живота си в болка и съжаление да не говорим как това ще се отрази на живота на тези които държат на теб. От теб само си зависи дали ще живееш за днес и за утре или ще ги изпуснеш покрай теб докато се взираш във вчера.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от mindseeker на 25.02.10 21:40.</EM></FONT></P>Редактирано от mindseeker на 25.02.10 21:42.
|
Re: За Заблудена [re: Zabludena]
