|
Между другото снощи се видях с няколко зависими, и след като се събрахме си изпратих единият той е на солунска а аз на парчевич първо през тях минахме, и минахме през някакво заведение и той се видя с друг зависим, които показа какво му се е случило през деня, показа си крака и той беше с едно голямо синило, веднага се и аз за реквиема, и как на пича му отрязаха ръката. Сетих се и аз как се подувах постоянно, накрая нямах вече вени, случвало ми се е да плача защото не мога да се уцеля по един час, и първо вляза малко влезе тъмна кръв но изляза и не мога да се уцеля, и после вляза в артерия но не виждам че кръвта е по светла заради старата, обаче като дръпна за аспирация и просто като видя светлата кръв и като знам, какво следва още преди да ме е заболяло изпитвам ужаса...И съм ги забравил тези неща, забравих, как почти не излизах, ужаса как се запалих няколко пъти в леглото, как комедиините сериали станаха единствената ми връзка със света, контактите ми с хора бяха само за да си набавя нещо. Благодаря, че ме подсетихте за този филм, защото едно нещо знам, че ако забравя за по дълго време от къде идвам, почти сигурно е, че ще ида пак там за да се подсетя. Благодаря и на псиромантик за темата, знам, че отначало като я пусна нещо не ми хареса, но хората израстват. И знам, че щом я е пуснала за нея е било полезно, вече усещам, че не аз съм режисьора на всичко. Винаги съм искал хората да постъпват така както аз смятам, че е добре. Влизам в на някой дома и почвам да редя нещата, че телевизора не е на място ще е по добре така или иначе и така за всичко. Все едно съм режисьор живота е пиеса а хората актьори, които трябва да играят ролите дет аз съм им отделил. Естествено на повечето не им харесва но на кой му пука това е нещото, което ме убива. Егоизъм, егоцентризъм ние смятаме, че това е корена на всичките ни беди. Гонени от стотици форми на страхове, и самосъжаление ние настъпвахме хората и те се бунтуваха... Пожелавам на всеки тук успех в живота и да изиграе собствената си роля. Приемането е верният отговор, да променя себе си не другите, изворът на недоволство е в самият мен, проблемът е вътрешен. Те обаче трябва да постъпват както трябва, тоест както аз мисля, че трябва хаха, което не винаги е най правилното. Наскоро един приятел, които беше затворен в лудницата стигнал и той до улицата като мен ми каза, те са слепите а аз виждащият. В този момент се видях отстрани. Със съсипаният си живот знаех кое е най правилното, той говореше, че слепите са едно семеиство също мои приятели, жената е директорка на училище, щастливо женена за лекар. Маика и е също учителка. Живееща съвсем нормално и спокоино. Ами че да погледнем резултата отстрани, дори и те да са слепите в момента предпочитам да съм сляп. Вече не искам да съм тарикат, искам да съм никой, ако така ще се чуствам добре и ще живея що годе нормален живот със лудата си глава. Не искам да ми се предлагат пари, власт или каквото и да е, опитал съм и не става пак не се чуствам добре. Искам някой да ми предложи изход да ми предложи спокоиствие поне за малко и някоя и друга искрена усмивка. Е предложиха ми, и съм благодарен, че си отворих тарикатският ум и опитах, заслужаваше си не всичко е песен но ми се случиха неща за, които дори не съм подозирал. А когато ми го предложиха бях в болницата в раднево, отчаян постоянно пиещ левопромазини и чакащ да доиде утре, е утре идваше ставаше днес и все същото. Тогава доиде момче, всички казваха, че е луд. Гониха го той не беше в болницата ами от самият град, та го гонеха правиха подписка да не идва на сбирки, какво ли не подиграваха му се, но аз съм благодарен, че видях, че той си живееше навън не в болницата, сам, имаше си работа, справяше се сам, приятелка, смееше се дори и за смеха му се подиграваха хаха, а тези пък които го правеха бяха затворени вече в тази болница някой от които над 10 години тарикатите. Та видях, че искам да съм от страната на балъците но да съм добре. Днес съм чист от година 4 месеца и 25 дни, за което благодаря на бог, на сбирките на анонимните, и че това момче ми отдели време, да ми покаже как го прави той. Благодарен съм, че си отворих ума поне да опитам, и той ми го каза тогава опитай поне за месец, ако не стане бягай и си прави, каквото искаш. Та съм благодарен, че опитах, защото от тогава видях доста хора дет без да опитат, казаха това не е за мен, на мен също ми казваха, че съм се чалнал нещо, някой от старите приятели са ми го казвали в лицето. Но малко бяха тези дет се хванаха, затова съм благодарен, че си отворих ума и опитах, то нямах накъде де преди това бях ходил в рето, в аспарухово, в клиниката във варна, в раднево, в психиятрията в монтана, в лом, на баячки, в църкви, по лекари, затваряли са ме в нас, сменях градове. Стигнах улицата, вярвате ли ми, че съм благодарен че стигнах улицата дори от клиниката в раднево ме изгониха, да не те щат в лудница хаха. Та трябваше да опитам и го направих. Оттогава мина доста време деиствах, спирах и мога да преценя кога съм добре и кога не . Е благодаря, че мога и да го споделя, приятна вечер на всички, ще лягам, почнах кат балъците да лягам най късно 12 часа, оная вечер легнах 10 и това се случи хаха. Благодарен съм, че и днес съм чист не съм друсал, не съм пил, не съм пушил, не съм играл комар или гледал порно, благодарен съм, че съм здрав мога да се движа да работя, благодарен съм че имам истински, приятели, благодарен съм че имам семеиство, дом, дрехи, храна, лаптоп, интернет, телефон, пари в телефона, някакви пари в джоба, сега си погледнах и парфюма, имам и хубав парфюм. Не ме е срам от себе си, не се будя постоянно в самосъжаление и мислещ как да взема нещо да се отпусна абе ...Лека нощ
Съжалявам, че ти наспамих темата пси...но имах нужда лека нощ отново Редактирано от koceto22 на 13.02.10 23:59.
|
Re: Реквием за една мечта [re: Tepпcиxopa]
