Разглеждах темите назад и попаднах на свой пост отпреди 2 години...

Реших сега,когато тъгувам по загубената любов-изритана,обидена,влюбена,но непростена любов-да го постна пак.И да му сложа и саундтрак....
Когато съм тъжна,обичам да потъна още по-надълбоко....докато заспя..или докато не умра...

******************
Там някъде в една друга тема,някой казва :
"първи път на 17 морфин хидрохлорид венозно. с ясната идея да се забъркам надълбоко. да видя/усетя как "живота се измерва в капки морфинов разтвор".
Факт!
И при мен стана така.Никога не съм се слагала в категорията "опитали от любопитство,и подкарали се после...".Хах!
Още оня летен ден през 97'ма,когато за първи път един приятел,който отдавна не е между живите,ми каза:"Ела сега с мен до една аптека,ще се напраим с нещо много яко",аз тръгнах без да се замислям,и вече бях сигурна къде отивам и какво ще последва след това.Знаех,че навлизам в "голия обяд" наживо,тук и сега,и тръпката от това не можеше да се опише. Не съм била наивна,незнаейки в какво се забърквам.Бях чела книги,бях гледала филми,бях лъгала,че съм се друсала,а не бях,макар по онова време да съм се разминавала с наркомани по улицата,не е имало как да ги разпозная,освен с повече въображение.
Баща ми е бил зависим към морфина още на ония години,и майка ми е сколонна да отдава наркоманията ми на генетично предразположение към размазването,аз обаче не спекулирам по темата.Факт е,че започнах съзнателно,знаех пътя към аптеката онова лято докъде ще ме отведе,и не изпитвах капка страх...но знаех!Първия път,надрусването,кика искам да кажа-честно,не го помня...помня как повърнах после,поле как цяла нощ не спах,а се занимавах с всякакви зарибявки,докато не видях изгрева.Всичко ми беше наред оная нощ,без никаква причина въобще,и затова може би се закачих.Вече не се налагаше да преследвам мечти,да страдам заради загубени или неспечелени неща,хора..вече всичко се измерваше с хаповете в шепата ми...после с морфиновия разтвор,херцата,субститола...така си мислех тогава.Съвсем до скоро,впрочем..
Сега виждам,че привидно всичко е било ок.Беше,да! За един друг живот,за едно друго време,за една друга psyromantic.
Но е глупава пропаганда това,че обвиняват дрогата,дилърите,за това,че децата на нашето време на 14 години са вече закачени.Всеки сам прави своя избор и после си живее с избора.
Аз така и не признах грешката си,така и не погледнах на зависимостта ми като на грешка,на дузината години-като на изгубени...обратно-понякога изпадам в странна мечтателност и носталгия по изгубеното време,безвъзвратно изгубената простота,когато с една петица трима човека направо заспивахме,когато заводския морфин беше достъпен като да си купиш аспирин,а компанийката ни все още си беше цяла,преди на 90% от хората да им пораснат криле и да отлетят в смъртта...
Понякога се намира по някой от старата версия да ми каже:"Алооо,всичко свърши вече,край на мача,било каквото било! Сега реално няма с какво да се надрусаш,навсякъде е жмел,отидоха си наште славни аптечни времена,ехееее!.."ахам...и аз му се връзвам....уж...ще ми се да му повярвам,и му вярвам,за да не изпадам в оная мечтателност,когато аха-аха и вече съм в джаза...
но си знам,за себе си си знам,че ако искам да се надрусам,все ще намеря с какво.Сега,когато доктори продават рецепти за субститол,правят уговорки по телефона,като същински дилъри..иди,повярвай,че ще останеш на сухо..
Но за мен наистина онова време,когато всичко беше лесно,и голия обяд се претворяваше по улците на софия,пловдив,европа,света,а аз бях главно действащо лице,си отиде.Пък и не,мерси-както казах,отнасяло се за друго време,друго място и за друг човек.
Аз видях как живота се измерва в капки морфинов разтвор,и diaMorph го е видял,и много други тук.
Видях и как живота може да се измери с броя на целувките по устните ми в сутрините,когато мисля за всичко друго,само не и за дрога,в сутрините,когато се събуждам излекувана,или поне почти...

много ми хареса темата за "защо един кво си там"...но много негативизъм има в постовете на тоя дето я пуснал,пък и в в постовете на други,затова реших да пусна друга тема,в която става дума за същите неща,само че без място за осъждане и злонамерени проклятия,с една дума,тая тема си е за нас....

****************

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите