пси :)
15 години наистина са много, та аз още нямам 15 години съзнателен живот. Преди да пиша тук гледах да прочета темите , мисля че някъде назад има подобна на мойта а и доста хора споделяха сродни мисли , за това и писах - за да поговоря с някой които мисли като мен . Доколкото разбрах ти вече си спряла . Искам да те попитам кое те накара да се замислиш за това да спреш. Факта ,че е минало много време, порастнала си или просто както споменаваш вече чувството не беше същото ? Аз не съм толкова социална като теб. Загубих контактите си покрай пътуванията ми и сега си имам само приятеля ми и още 2-3 приятели. Извинявай за личния въпрос , но ми е любопитно ти през тези 15 години работила ли си , пари откъде? Ами сега?
Ще отговоря за себе си - аз се занимавам с ръчно изработени неща (дрехи,чанти,гердани, гривни, картички,гривни) , които продавам по галериите в софия. От това пари - няма,малко са. Когато много закъсам почвам работа във някоя фирма или лятото по морето . И да, майка ми ми дава 200лв на месец, с които плащам квартирата.

Давам това пояснение за всички, които като Дукеса са останали с впечатлението ,че аз едва ли не по цял ден лежа вкъщи, мрънкам, гледам сърдито и издрусвам парите на мама и тате. Аз съм човек, който извършва в ежедневието всички неща, като вас. И като всеки от вас изразявам някакво мнение, и да ,това пълното с омраза писмо е моето мнение за заобиклящия ни свят. И след като не мога да се оплача на президента , или на някой ,който би могъл да промени нещо, то ми остават форумите,които са за това - оплаквания,любов,омраза, мнения ,псувни и тн.
Всеки е свободен да намира щастието си в различни занимания . И тъй като аз нямам достатъчната мъдрост да кажа нещата правилно ще си позволя да ползвам цитат от моята любима книжка. Надявам се ,че поне Екзюпери е заслужил световна признателност и би било по трудно да бъде оплют :)

" - Не! Не! Нищо не смятам! Отговорих ти каквото ми хрумна. Зает съм със сериозни неща.
Той ме изгледа смаян.
- Със сериозни неща!
Стоях пред него с чук в ръка, с пръсти, черни от машинното масло, наведен над някакъв предмет, който му изглеждаше много грозен.
- Говориш като възрастните!
Малко се засрамих. Но той безмилостно добави:
- Всичко объркваш... всичко смесваш!
Наистина беше много ядосан. Тръсна срещу вятъра златисти коси:
- Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!
- Какво?
- ГЪБА! :))))))))))))))))