Добреее, радвам се като начало ,че никой не ме напсува. Успокоих се и че имам подобно мислещ отговор от Къш :)
The Giver and the Taker - прав си за химията да, чела съм книжки , лекари са ми говорили и тн. Въпроса е че при мен явно тези вещества са били разбъркани още преди дрогата да им повлияе. Винаги съм си била личност ,която лесно се депресира, лесно се радва и лесно изпада в истерия. Да не говорим ,че преди да се продрусам ,нямаше ден в който да не пия и то не малки количества.Така че в момента най-вероятно щях да съм алкохоличка. Еми съдба :)
Просто след като изкарам един ден чиста и изведнъж незнам защо ме избива на луд рев и от минимални неща. Последния път беше заради някво куче дето гледаше "тъжно" според мен.
Темата за това кой как разбира щастието си е адски обширна и всеки вижда своето по различен начин. Аз много пъти постигах нещата , които са ми били приоритет в живота, но когато човек достигне мечтите си той ги убива. Накратко: Много години събирах пари за да замина за една държава доста далече оттук (не я споменавам,защото не искам някой да ме разпознае). Накрая след 3 години успях да стигна до там, имах и възможност за работа. Но някакво чувство за отговорност към родителите ми ме накара да се върна. Все пак те вече не са първа младост, аз съм единственото им дете и това да ги оставя тук сами да се оправят със всичко докато аз си печа гъза на слънце някакси не ми даваше мира. Да си пътувам до България да ги виждам и тн. и дума не можеше да става защото нямах тази финансова възможност. И така от гузна съвест пожертвах себе си .... После разбиа се съжалих и естествено място не можех да си намера като знаех как саба преебах (с извинение) нещо за което мечтах и се борих толкова години. Точно в този момент се появи усложливото другарче с дрогата. Аз до тогава освен трева и алкохол друго не бях пипала. И си казах защо пък не, дай да опитам кво е тва чудо. Първия път ми се доповръща страшно,,, но усетих нещо, всичката ми гузна съвест, самообвинения и дилеми в мозака ми изчезнаха. Драйфаше ми се , но вътрешно, душевно бях спокойна. Най-накрая някакво спокойствие, мир...заспах за пръв път без да се въртя и да мисля. Спах най-хубавия си сън до сега. После нищо ми нямаше и продължих. ДрОгарчето ми стана гадже и потънахме в безвремието на хероиновите стонажи..После дойдоха и първите кризи. Първият път се уплаших и спрях за 2 месеца. И да много сте прави , беше ЛЯТООО :)))))) После дойде есента (ето пак оправдание), нямам пари за зимни забавления :(((( Най-ефтиния лукс зимата ми е хероина.
Та някой по горе беше споменал да изчакам пролетта.... така и смятам да направя...просто в момента няма как да изкарам , не искам да изкарам на чисто ......
Много съм подробна,,,, отново мерси за вниманието и хубав ден на всички ви от мен :))