... / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Из изказванията на Лили,постнати в друг форум..
08.11.2008

"Когато издържиш доста време без храна и си жива започваш да се присмиваш на всички, които си мислят, че трябва да ядат, за да живеят. А аз знам, че това не е така. Храната е едно от най-примитивните удоволствия, калориите няма да ме направят щастлива. Да се откажеш от храната не е истинско лишение, но да се откажеш от това да си слаба е. Казват, че мога да умра ако съм прекалено слаба, но мога да умра и ако съм дебела. Разликата е, че да умреш слаба е предизвикателство, а аз не съм тази, която се отказва от предизвикателство. Аз ям нормално, колкото ми трябва, за да отцелея. Какво да направя, че живеем в общество, в което лакомията е нормата и всички постоянно се тъпчат?
Казват, че са загрижени за мен, но само искат да ме тъпчат, да ме контролират с това, което наричат любов. Не искам любов, искам да съм слаба, без отвратителни сланини, само кокали. Това съм аз, всичко друго е излишно, натрупване, отпадък. Не го искам. Кокалите определят какви сме, искам да ги покажа. Това е моя избор не искам да съм "нормална" и дебела като всички останали, а уникална, ексцентрична и шокираща."
______________________________
Ето,че тирадите са присъщи не само на мен...само се чудя как си могла да събереш толкова думички в изречения,а изреченията е маниякален,но все пак текст...хах