до люба / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Мила,миличка Люба,
много се надявам да не съм те засегнала с нещо,понякога се случва,без да искам да нараня някого с думите си.Съжалявам,ако е така.
Може би не биваше да взимам така присърце твоята история,но я усетих,видях я като че съм била директен наблюдател,не мога да дам разумно,логично обяснение.Не ми беше работа май да коментирам така откровено.Извинявай,мила.
Но знай,че стоя зад всяка дума,включително и зад това,че ти си добра душа и че заслужаваш нещо по-добро.Може и да съм осъдила съпруга ти малко по-строго,все пак е болен от Зависимост,но той е преди всичко пораснал,интелигентен човек,отговорен за действията си,а не е малко дете,нито пък бавноразвиващ се,което да оправдае кофтите му постъпки и перманентни издънки.
Аз съм човек на силните чувства,много обичам любовта,и ако ти,мила Люба,обичаш твоето момче,остани до него и го подкрепяй.Ако имаш нерви и достатъчно обич в сърцето си,бъди щастлива с него.Но нещо в думите ти ми казва,че не си.Но коя съм аз....
Скъпа,ако някога пожелаеш да ми кажеш нещо тайно,само на мен,просто да споделиш,можеш да ми пишеш на бележки...стига да не съм те отблъснала от себе си с предния си пост.Ще се радвам да си поговорим,да се видим дори,ако си от София (или Велико Търново,аз ходя често там).Не са много хората,с които съм се виждала от форума.Само с тези,които наистина много уважавам и интуитивно съм ги усещала като хора,които значат нещо за мен.И тази интуиция никога не ме е подвеждала.С двамата човека (особено с едно страхотно момиче-Анаморф),с които се запознахме и се срещнахме,защото се привлякохме взаимно,заобичах искрено.
Това е от мен,пак извинявай,ако има нещо...