|
psyromantic - не ме бива много по разказите но ще се опитамл.
ПАВ-Това са психоактивни вещества , които въздействат на централната нервна система и променят възприятието, съзнанието, настроението и поведението на човека, който ги е употребил.
Започнах доста рано 13-14г. Не не опитах първо хероин , но начина на живот и мисленето което имах бяха първата крачка към себеунищожението ми без да го осъзнавам. Исках да живея за мига, да съм на върха на вълната на живота.
Веднъж живееш трябва да опиташ от всичко. Истина е, но аз бях избрал грешния път, на илюзиите, на един измислен свят.
В началото беше алкохол, събирахме се по градинките и целта беше да се напием колкото се може повече един вид `вижте ни колко сме големи`. В един момент започна и тревата да става модерна, а алкохола примесен с няколко хапчета беше вече нещо нормално.
Хероина вече беше станал достъпен на доста места, но аз си казвах хероин никога. Не осъзнавах , че начина на живот който имах щеше да ме отведе до там. Хероина го започнах към края на казармата. Това което си мислех , че не може да ми се случи на мен стана ежедневието ми.
Кражби, лъжи, проблеми със семействто, абстиненции,райони и т.н.
Родителите ми разбраха. Опитваха се да помагат с каквото можеха , но самият аз явно не осъзнавах, че проблема е в мен самият. Винаги търсех външни фактори който да са причината ,че аэ взимам наркотици. Почна се един омагьосан кръг на лечения от по 10-15 дни и после пак отново. Винаги намирах причина.
Така постепено почти всички ми обърнаха гръб. Останаха само най-близките/родителити и баби/. Даваха ми пари за метадон или mst а аз продължавах да търса начин да си взема и хероин.
Вече знаех, че ме убива, но не знаех как да се справя не намирах сили.
Така решихме да опитам и в Рето Испания. Заминах . Хората там се отнасяха много добре. Изкарах абстиненцията качих кг. бях станал 45кг когато пристигнах там. След 1 година си мислех,че съм здрав, че съм се справил с проблема. Родителите от страх ме убедиха да остана още 1 година. Живеех работих и не взимах наркотици мислех си, че съм готов.
Върнах се в БГ започнах работа, продължих си и образованието в университета и така няколко месеца.
Започна старата песен на нов глас. Нещо не бях направил явно само не взимането на наркотици беше помогнало само външно.
Започнах поредното лечение нямах много надежда бях сринат и психически и физически, но екипът от специалисти успя да ми покаже, че трябва да положа усилия, да си помогна сам. Имах време да намеря вътрешната си мотивация за живот,за щастие научих се да ценя дребните неща около мен, да мисля эа хората около мен, да обичам,да поемам отговорност за постъпките си.
Чак тогава разбрах какво ми е причинил откраднал хероина.
Научих се да живея.
Сега 5 години по късно имам хубава работа най-прекрасата жена и дъщеря.
Живта ми е плноценен и изпълнен със смисъл вече съм истински човек - чувствам, радвам се мечтая.
Това е накратко. Не съм много добър разказвач пък и правописа не ми е най-силната част
Просто е още един раэкаэ, моят разказ.
|
Re: Моят нов живот... [re: psyromantic]
