Да, много хора си отидоха. Съжалявам че ще го кажа, но много често - от глупост. Можеха да са живи. Какъв е кяра да умреш - ако наистина обичаш дрогата е най логично да искаш да останеш жив за да усетиш и добрите моменти (защото има такива).

Една случка. Един мой познат. Не сме взимали две седмици, толеранса ни е паднал. Купуваме голямо количество, за няколко дена напред. Варим, готвим ... Той си пълни помпата с половината. Аз взимам една четвърт. Така и така останалата част няма да ми избяга.

Резултат. Той колабира. Аз не. Слава богу, иначе не се знае какво щеше да се случи.

За какво трябваше да се лакоми ? Да си рискува живота ? Дрогата по-важна ли е от собствения му живот ?

Не казвам че не съм правил безотговорни неща на моменти, но като цяло съм се опитвал да си запазя живота.

Няма бензадеждна ситуация според мен. Когато човек има достъп до веществото изведнъж целите в живота се променят. Главната цел която е била да търси пари за дрога по цял ден вече не е актуална. Има голям шанс да започне да си урежда останалата част от живота, тъй като липсата на вещество не му е пречка. А оправи ли си останалата част от живота е напълно възможно да спре. Но дори и да не спре - ще има шанс да живее пълноценен живот. Разбира се това не се отнася за всеки - някои ще предпочетат да си продължат живота. Избора си остава личен.