|
Вижте и на мен снощи къв филм ми се случи:
Значи прибираме се на стоп от морето,където работим с моето момче,не за друго се прибираме,а за да се заредим с мед.
Уговаряме се с човека,идва и ни взима от плиска,някъде към десет вечерта,носи меда-хубаво-ама и така се натрещял,леле,вика,къв материал пуснали в центъра",и не знам си още кви зарибявки,то ебаси за кво му е да ни го казва?,и все пак ние си взимаме меда,и ни кара той с колата към нас.
А нас ни жужне,но стискаме буркана с меда,с илюзията,че сме силни и сме сериозни,и сме дошли само заради него,и днес през нощта пътуваме обратно.
Умишлено вложихме всички отделени пари за мед,за да не се изкушим за материал,понеже си знаем,че може да е шит,но постата си е поста.
И както си кара нашия човек,набива спирачките и вика:"еййй,това беше дилъра,заклевам се...глей ся как ще му вземем материала...
Видял го той как си хвърля няква хартийка с нещо в тъмния ъгъл на един вход,там до НДК някъде..."глей,вика,колко съм наблюдателен...",а ние се пулим насреща му и с очи си казваме:"тоя пък сега кво изтрещя?"
Изкачат от колата с моя приятел и смятай,че наистина се оказва така:
малка салфетка с десет точета,мисля двайски...
Аз стоя в колата и гледам...а дилъра се предполага,че е свил зад ъгъла и го няма...обаче го виждам как се обръща,вижда екшъна как му обират стоката и драсва нагоре към кашето му,тича,щото мойте хора са хиени,и то кой ли не е в тия моменти, и край,ще му го вземат...
Аз ся как да сигнализирам,пък и веднага си представих някви щуротии с пистолети и мутри,абе шашнах се..излязох от колата и гледам как дилърчето,ма някво хлапе,ги хваща как тия мойте хора ровят в салфетката.
Моят приятел не е гадняр,не обича проблеми,а и нашия приятел не е някво лайно,е една дума никой не иска да става проблем,и му върнаха нещата.Дилърът пък треперел като лист,разказват ми после,и гласът му трепери,страх го било от мутрите,че ако изчезне материал,и пари няма,ще го бият много лошо,и моето момче нали е много с много добър характер,и изобщо обладава някои много редки благочестиви качества,с другия решават да му го върнат.Дилърът доволен,че ся няма да стават циркове,вади по една двайска и ги черпи...
И всеки по живо по здраво...
И си викам:гледай сега,ебаси...
Ние откъде го чукаме,то откъде се пука?Не искаме да друсаме хероин,макар,че нашия шофьор се бе размазал яко,стискаме си меда и ръцете за подкрепа,веднъж да слезем от колата на тоя направения,и изкушението ще се занули от само себе си...така си мислим,ама и други мисли препускат като бясни коне,и все пак мълчим по темата един на друг,хах...
Ама на ти анти-късмет:черпи дилъра,и ние сега да не сме някви от желязо,ебаси?
И веднага коварния план:такси до денонощната,помпи,лимон..и айде в нас...
оправихме се,то е ясно...дълъг стоп изкарахме,ранния следобяд тръгнахме от бургас,и хванахме на стоп макдеонска цистерна с 40 тона газ,една своеобразна подвижна бомба и е така-с 60-70 км в час,почти до софия...а после с един джип,за 20 минути до центъра на софия..уморени,един вид,а също и оправдание от друг вид...хах
Днес,на сутринта, никой от двама ни няма желание за още. Имаме си метадон,доволно количество да изкараме до следващата дата за програмата,работим на морето както казах,пием меда,не го целим и се чувстваме изключително добре.
Няма еуфория,няма обичайното а-у,обаче е спокойно и заспиваме спокойни,че утре пак ще сме добре,а не да го мислим откъде да си търсим гориво за ежедневните дейности.
Снощи обаче се надрусахме,и материала си е материал,хубав-лош,какъвто и да е,надрусва,а изживения кик те сваля от нивото,което си достигнал до момента,нивото,в което си развил качеста като сериозност и последователност в лечението,стединес както се казва..
Но това,че сме се надрусали,по стечение на някви извънредни обстоятелства не ни бърка,защото гледаме да сме ок с тая издънка и изобщо с издънките,и въобще със себе си,защото няма смисъл да се самообвиняваме,че сме се издънили.
Доволна съм,че днес нито един от двама ни не отвори дума за още.
Знаем какво коства всичко това,което сме постигнали до тук,и може би малко сме пораснали,че да съумеем си сложим юзда на ума.
Аз лично,се радвам,че напуснах София-изкушенията са прекалено големи,и прекалено наблизо,само няколко спирки по-надолу от нас,и изобщо морето и работата оказват благотворно влияние на всеки,който иска да започне на чисто.
Препоръчвам на всички,които не им се седи в София,или по градовете навътре,да заминат за някъде на брега,да си намерят работа (btw по морето има ужасно много работа,навсякъде където се заговаряме с хората със бизнес по морето-съдържатели на пицарии,дюнери,палачинки,по хотелите,секви,ни викат:"Абе,нямате ли някви приятели от София да ги докарате тука да работят? Има ужасно много възможности,с добри пари,с осигурена храна и квартира и доволно работно време,че да се отдадеш на любими занимания)
Все едно,просто това исках да разкажа,как,как на всяка крачка,във всеки един момент,може да ти цъфне някоя оферта,и ти просто не можеш да откажеш,най-малкото защото е на аванта,или пък по причини,различни за всеки.
Анаморфче,разбирам те с твоите херо-дилеми,не си единствената на която съдбата и подлага крак,кога по-ефектно,но в повечето случаи,знаеш-прозаично,но ти не се отказвай,голяма работа,че един път си се надрусала.
За себе си разбрах,че е много важно с какво усещане се събудиш сутринта-ако ти жужи мухата за още,тогава е гадно,налага ти се да се бориш с хиляда демони! Но,ако си ок на сутринта,и го вземеш като инцидентно надрусване,с желанието да се върнеш отново на чисто,тогава никоя доза няма да те изкара от пътя.
И обратно,ако се подкараш за втори и трети път след това,е опасно,защото тогава влизаш в цикъл,а от там се излиза трудно.
За мен ти отдавна си се справила с проблема,понеже вече не си на етап ежедневно друсане и живот подчинен на това.Разбрала си кое е добре за теб.
Много вярвам в теб и ужасно много те целувам,чакам ви с миленка там,където съм,ти знаеш къде,поздрави от морето на всички
псиромантик
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
|
Re: За илюзиите до Анаморф [re: xexo]
