|
Тема |
Re: Моля те, [re: Xиxи] |
|
Автор |
lumixx (Любознателна ) |
|
Публикувано | 04.01.09 17:11 |
|
|
чуй отново внимателно тази трогателна изповед.
Как невинно и необосновано започва играта:
"....И аз като много не останах назад:
Реших да се пробвам така за купона -
защо да ме смятат задръстен хлапак?
Показах кураж и се плъзнах по склона..."
Как винаги се намира услужлив "приятел" по-коварен и от "палач" и от най-"подлата бомба"
И колко краткотрайно и измамно е удоволствието:
"...Напират в очите ми всичките спомени
///отровен с химични лайна*.
в умът ми изпаднал в химична беда.
Ах, беше красиво във багрите знойни
с палитри, искрящи във пъстра дъга!..."
За да се чувстваш постоянно след това така:
"...Сега ми е "сиво" във гърчове огнени..."
"...Сега ми е "друго" с душа изтормозена..."
И закъснелите изводи:
"...Кому ли да кажа: От тук няма връщане!..."
"...И кой го е грижа, че имах аз бъдеще,
а сам се осъдих на мъчителна смърт...."
А колко простичко започва всичко:
"...Аз казвах си: Винаги мога да спра!..."
И въпроси , въпроси, въпроси на които всеки сам трябва да си отговори и то преди да започне!
"...Защо ли повярвах на тази заблуда?..."
"...Кога закачих се в зловеща игра?..."
"...Защо не избягах от треската луда?..."
Редактирано от lumixx на 04.01.09 17:28.
|
| |
|
|
|