|
Става ти спокойно, не ти пука за нищо, ако си имал/а проблеми някак ги забравяш или просто не те вълнуват вече... някак ги виждаш от различен ъгъл, някак много отдалечени, безразлични... а са неща, които си приемал много насериозно и си се ядосвал, притеснявал, плашил......
.....разлива се една топла и приятна вълна.... за правенето - може да не ти се прави нищо, а просто да си седиш със затворени очи и това да е най-приятното нещо, което въобще можеш да си представиш.... а ако успоредно с това изпушиш и един джойнт - е, няма такова блаженство...
...някак се унасяш, но това не е точно сън - все едно си едновременно на две места - хем усещаш всичко около себе си, хем в същото време си някъде другади и правиш нещо друго, по някое време нещо сякаш те дръпва или те засмуква обратно в реалността и тогава си повече тук и сега, но след малко пак можеш да бъдеш на две различни места....
А пушенето на обикновени цигари е направо невероятно .... така ти се пуши и цигарите са толкова вкусни и приятни, а не сякаш ги пушиш по навик.... незнам защо се получава това с цигарите, но е така...аз понякога имам чувството, че ако не ги усещам така цигарите, сигурно няма и да пуша....
За който си е помислил, че съм написала ода за надрусването - не е така, макар и да изглежда.... просто обяснявам аз как и какво съм усещала в тия състояния и то си е просто така, няма как да си изкривя душата и да кажа, че е неприятно, гадно или вредно... сигурно акта на друсане ииии последствията от друсането, ииии влиянието което оказва върху нас, са неприятни и вредни, но самото състояние, самите усещания са си хубави, приятни... в крайна сметка човек нали за това друса - не за да се почувства неприятно... а напротив - приятно...
.... после и да става неприятно, дори и да го съзнаваш това - в онзи точно момент - тук и сега - това са също от нещата, които не те вълнуват и са толкова далечни...
...То и за това е толкова трудно отказването - това усещане, сравнено с онова - на липсата, на кризата, на изкривения свят... това усещане винаги печели, няма начин да е друго... и как да преодолееш себе си, защо да живееш така - верно чист, но с цената на всяка секунда борба със себе си... понякога си мисля, че не си заслужава тая чистота на всяка цена и съсредоточаването на всички усилия в тая чистота на всяка цена.... човек трябва да живее така, че да е доволен от себе си и да се чувства добре със себе си, в мир със себе си, а не в постоянна битка и напрежение.... аз лично бих предпочела нещата да се получат плавно и естествено, а не насила, и ако не могат да се случат така ми е все едно, дали изобщо ще се случат...
Ако някой е решил да пробва, може би няма какво да го спре, но все пак да внимава, да не сложи началото на поредица от опитвания, които в крайна сметка ще го доведат до подобни размисли...
... а може изобщо да не се вкарва в този филм, защото после може да не успее да го смени....
La Hija de La NocheРедактирано от Amme на 06.12.08 13:29.
|
Re: Въпрос [re: stranger]
