и ох,сега се сещам за един лозунг от комунистичско време,нали помниш кви простотии се пишеха,та тоя плакат висял в центъра на един малък родопски град и гласял:"200 години комунизъм-200 години социалистически Батак!"
както и да е
ВяРНО,стана така ,че нещо с метадона се осрахме,уж всичко точно,но взе,че свърши преждевременно-с 10 дена по-рано се оказахме на сухо.
Ама нали е криза без мед,и кво кво-за матриал не си заслужава,пък и е шит,пък е скъпо,пак цъфнахме настария дилър на субститол..
Стигна се дотам,че майка ми знаеше,че ще зимаме субститол,и пак ни даде пари..иначе кризата си е ужас някъв...(мама да ми дава пари за субститол
!!!!)
Обаче,тъй или иначе,,но аз не усетих субститола както някога!! Верно,има метадоново депо в организма ми,и все пак...усещам само един безконечни игли,правим се в онова кафе Прага,седя на кенефа,и като ме хване,само се моля да свърши по-бързо-няма кик,няма дявол.Аз знам,знам,,че след дългогодишна употреба,ефектите на любимите опияти,вече не са това,те се изкривяват с времето,и еуфорията и кефа и блаженството,се сменят с депресия,апатия и отврат.Не знам,но откакто се разочаровах от супата,вече за мене няма друг наркотик,който въобще да може да ме съблазни.Остана си метадона,който баща му на мойто момче успя да изкрънка от доктора в програмата,да можем да закърпим до края на месеца,иначе как щяхме с тоя субститол да се оправим? Освен това зимахме от малките,едни зелени,че червените са по 18 лева,а зелените по 9 лева,ама са по 120 мг,ама и не ме кефи вече както казах...
Сега ми е добре на метадон,от няколко дни пак си го почнах....ходя си в книжарницата и не му мисля,че утре сутринта ще се събудя в криза,честно казано много ми писнаха тия наркоманщини,и даже си мисля,че и котки с глутет да имеше ,пак щях да не го усетя яко,понеже времето си му мина и на това. аз съм малко тъжна Напоследък,виждам,че макар приятеля ми да казва,че иска да спре,е наркоман до мозъка на костите си,почти колкото мен в най-върлите ми джънки години....и малко ме е страх,защото няма по-лошо от това двама човека,които се обичат да са на различни вълни,единя да е надрусан(макар,че вече не се друсаме наистина,взимаме нещо-хероин,субститол,но няма кик,няма го блаженството,само сме като машини,на които наливаме необходимото количество гориво,за да движат,и това е в случая,когато нямаше метадон,да не си помисля някой,че не е инцидент),а другия да иска да спре.просто няма така да стане..
ох,дано да намери сили да се спре,понеже наистина вече нищо от тия лайна не си заслужава,пък и наште рецептори в мозъците не ни дават да се насладим на нито една от тия екстри...
ох,не знам на кого говоря в момента....но..
Просто не мога да понясям мисълта за това вече..Виждам пред себе си всички години,така интензивно наситени предимно с психеделични изживявания,но де да бяха само те..тук са и терзанията по търсенето,намирането,(и по-лошия вариант-НЕнамирането),липсата на животоспасяващия и животоотнемащия еликсир,абстиненцията,искрената,но неуспешна увереност,че от утре спирам...
това така много уморява,почти съм сигурна,че половината от бръчките на лицето ми са от тия ядове...
последния шок дойде с предателството на субститола..аз такива хубави спомени да пазя от него,и скрита надежда,че има за мен поне една опиятна субстанция за надрусване,останала на тоя свят,нищо,че не ме влече вече..
разочароването доенсе със себе си и облекчението,топлата сигурност,че няма вече с какво да съгреша..
За тия години,чак сега,когато удрям трийската,се хващам,че съм намразила дрогирането,като акт,като усещане и като предоределеност...нещо,на което принадлежех,с което измервах красотата на света и силата на знанието,което натрупвах в трипов екстаз.
Може би и заради метадоновото депо,но мен наистина ме хвана отврата от опиятите,спомних си какво съм загубила,наред със спечеленото,пресметнах колко апартамента съм издрусала...
неща и да чувам повече за дрога....
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
|