Здравейте! За първи път откривам тази страхотна тема! Днес имах много интересен разговор с един приятел,който си знае всичко за мен и е бил свидетел! Аз му казах,че обичам хероина,че обичам опиятната си зависимост! Че обичам най-старите наркомани,които знаят защ го правят и това е значело нещо,а не тези,които го правят,за да не правят нищо друго! казах и как това е бил моят начин на протест срещу това общество,което не ми харесва(няма да се впускам в подробности),срещу тези,чиито животи завършват всяка вечер с първа програма! и той ми каза,че на никой не му пука кой защо го прави! Аз казах,че ми е адски приятно да разбивам общоприетата представа,че наркоманът е един мръсен,спящ до кофите човек,нямащ нищо друго в живота си,неправещ нищо друго! Защото се е случвало приятелки на майка ми да и казват,че аз съм постигнала и постигам повече от техните деца ,въпреки хероина! Ами да така е! Не е нужно зависимият да е някакъв скъсаняк! и на същия този човек му казах,че на мен хероина ми действа много креативно! Много-аз буквално творя,когато взимам-уча по-добре,рисувам,пиша,способна съм на всичко! както и да е-това са ми обърканите мисли от този разговор,но имах нужда да ги споделя! Мисълта ми е,че аз обичам хероина,обичам ефекта му върху мен и ако не беше Бебка със сигурност щях да взимам пак! Аз нямам негативно отношение към НЕГО!
А сега по темата-вече 1 година и 3 месеца без хероин! Да свободна съм по някакъв начин,обичам дъщеря си и съм щастлива!