::Експериментът:: / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Този експеримент беше толкова необходим,колкото би било важно първо да погледнеш истината в лицето,преди да я приемеш за единствена и своя...
Всеки наркоман,действащ или отказал се,може да каже за тая малка идея за друсане,която винаги е тук,жужне и напомня за себе си,понякога й устояваме,понякога-не,и по-често не,защото иначе нямаше да се казваме наркомани,и нямаше да сме вечно губещи в тая игра с иглата...
Аз имам мотивация,намерих и начин да спра,своя начин,моята терапия,която ми помага и ми дава надежда..но,по дяволите,винаги има едно Но,когато стане дума за дрогата,и спомените от славните времена,и от блаженството,което ти е давала дрогата,е способна да разклати дори най-стабилния и смел отказващ се.Аз реших да срежа тая възможност в корена й,преди да съм си вкарала автогол някой хубав ден...реших да се изправя лице в лице с дългогодишната си наркомания,да взема отново от любимата си дрога,за да видя дали има още какво да ме чака там,дали е все същото..е,не беше..беше далеч не същото...романтиката я нямаше..нямаше го и друго нещо,това,което ме направи наркоманка...усещането,кика...но ето и историята:
**************************
ЕКСПЕРИМЕНТЪТ

Време на действието:оня ден,завчера и вчера
Участници в действието:аз и гаджето ми,дилърите на материал и субститол
*******************
Материала го бяхме взели,от един агент,там,оня картел дето gsm номерата им завършват на 20 и 22,демек това не е от най-якия материал,който може да се намери на пазара,но аз друга връзка нямам,пък и не държа да имам...затова,когато гаджето ми издяволя и реши да вземе...аз се съгласих,но забележи,с ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ЦЕЛ!!! исках да видя дали е истина това,което аз си мисля,и което всъщност ми дава много сила,в процеса ми на излекуване.Лесно ми беше да мсиля,че метадона създава нещо като имунитет,дори да се надрусаш с някакъв опият,просто няма да те хване,няма да усетиш кик,а без кик при мен няма шанс да се закача отново към опиятите.Не се престраших да се оправя с материала,но гледах лакомо как приятеля ми вари,тегли в помпата и направо...как се уцели.Почакахме малко,погледа му беше гладен и много учуден,казваше(погледа):"къде е това,което знам,че трябва да е тук,какво става?"...нищо не усети!никакъв кик!Изнерви се,досущ като наркоман,чиято ежедневна доза му е изиграла лоша шега,оказало се е някво шано-менте,и не хваща,и направо ти идва да чупиш и да блъскаш,да хванеш дилъра и да му извиеш врата....но в случая,усетихме(аз също,макар е не взех,не се престраших да се уцеля,но това в случая е признак на голяма смелост,така си го преценявам за себе си) известно облекчение,значи наистина меда си работи,а може би материала просто не е бил добър,бил е обичайния боклук...а може би и подсъзнателно така сме се настроили в защита на терорията ни,за метадоновия имунитет срещу опиятите,та затова така се е получило..но гаджето ми не вярва на тия работи с подсъзнанието,казва:"тука законите на психологията не важат,тук работят рецепторите и безмилостния опият,който се удря в тях и ако е добър ще даде ефект и кик,ако не-си прецакан,и това е."..типична джънки сурова екзестенциалност..
Чувствам се участник в тоя експеримент,но с това усещам и как имам скрит ентусиазъм да свърша и с мита за добрата дрога в лицето на субститола на вена...миналата зима живеех разтопена в неговото блаженство,вярно гарнирано с голяма доза иглички,но пък сериозния кик,ме връщаше отново и отново към него,всеки божи ден,докато закачена ужасно,не изкарах най-отвратителната абстиненция в живота ми,а после и още една криза,на крак, така да се каже,на малък английски остров-Мърси,където човекът,приятелят,на който бях на гости,ме напиваше с водка през вечер,и така ми мина абстито,в аклкохолно бзумие,толкова е безсмислено да се напиваш(не знам защо,но веднага ми идва в съзнанието картината на един хипопотам,седнал в средата на една локва,с гръб към мен,чакащ нищо и безсмислен)..ох,май полудявам...
както и да е..вчера звъннах на моя дилър...стария престар С.,на 60 години и 7 субститола на ден,научил майка му да го цели понеже има тремор и заради това невъзможност да се оправя сам...станал зависим от майка си,така както е бил,когато е бил бебе...
уж бях забравила телефона,но как изникна когато отново го потърсих в паметта си,хах...
снощи си взех 1 зелен хап...от 140 мг...
този път аз го варих,аз щях да го пробвам,и гаджето също де..но аз бях длъжна да свърша с тоя мит в главата си...когато се уцелих,нямаше такива игли посто...от главата до петите...не усетих кик обаче,насред иглите не можах да различа кик,нямаше нищо блажено в това усещане,Боже! какво съм намирала в субститола толкова месеци,ден след ден,и вените ми,нашарени,като детска бродерия...на места в прави редички,а на места некадърно,нехайно бодене тук и там...същия субститол не предизвика у мен нищо приятно..ама съвсем нищо!Обадих се на Сашо да го питам как е възможно?Знаех отговора,но го чух,когато каза,че метадона има здраво натрупване в организма ми и затова субститола няма шанс просто да прояви опиятните си способности,меда блокира ефекта на другите опияти...трябвало да почакам докато се изчистя от метадона,но аз,естествено,нямам такова намерение...нямам намерение да пратя всичко по дяволите...тази сутрин гаджето ми изпи останалия ни един хап субстиол,наместо дневната си доза метадон,и с това сложихме край на подсъзнателните ни въпроси и копнежи по миналите тръпки...
доволна съм след тоя експеримент...иначе старите ми спомени и усещания щяха да ме преследват,да не ми дават мира,да идват в съня ми и да смущават стабилността на желанието и мотивацията ми да се излекувам...трябваше да мина през това....за да го оставя зад гърба си...