хах,мила Амме,
ходих аз,ходииих,на почивка...макар че първите 2 дни ми отидоха в много гаден експириънс.Ама то аз си бях подготвена за него,така си го бяхме наумили с моето момче да си изпробваме волята и нервите,и да се опитаме да спрем меда да видим какво ще стане;ей-така,да го спрем от милиграмите,на които сме,без да дочакваме тоталното зануляване на дозата,просто един вид проба. Ох,да ти кажа,голям ад изживяхме,там в тая палатка 2 дни направо как не умрях! Поне аз,ама като го гледах и на него не му беше хич розово.Както и да е,първите няколко часа беше ок,направо да си помислиш,че си минал метър,че ще ти се размине само с леко потене,а това всъщност се оказа само началото,все едно това е едно от сто,като следващите 99 са пълен ад.Толкова лошо я изкарахме тая криза,че сега даже не ми се обяснява кви симптоми ме удариха,може би в друга тема,при друг случай ще разкажа подробно,но искам само да отбележа,че да се спира метадон преди да е занулена дозата,и то постепенно,си има доста гадна криза,и може би ако бяхме изтърпяли още ден-два,тя щеше да отшуми лека-полека,но ние нямахме нерви за това,все пак това беше нашта почивка,и за разлика от предишните години досега,когато целият ми живот беше една голяма ваканция,тази година,откакто работа,нов живот и т.н.просто нямах време да се оставя да изкарам тъпата криза...затова смъквайки с още малко,продължих да си пия меда редовно,събрахме си палатката от пренаселеното,до степен нетърпимост,Иракли,и закотвихме в Созопол,в хубава квартира в стария град с ароматни чаршафи,и романтични нощи,само двамата.Добре ми е,да ти кажа...не чувствам,че съм закачена към метадона,за мен той си беше и си е моето лекарство против наркоманията ми.Иначе при мен,все така ме тресе мотивацията,кефя се на много ежедневни неща,като например (не че ми е тупнал тупана за материални неща) това,да си давам парите за разни други неща,освен за дрога.Открай време не знам как и за какво да си харча парите,преди беше лесно-всичко на дилъра,хах...а сега? Бе не си купувам нищо,просто работя и знам,че ги имам,най-малкото мога да правя подаръци на хората,които обичам.Изпитвам задоволство от култивирането на процеса по задържането на волята и впрягането й в положителни дейности,досуш коне,които са укротени от здравите юзди на опитен кочияш.Та защо да ползваме ума си за други неща,освен за позитвни състояния?Винаги съм подозирала,че човешкия живот не е за пропиляване,а не че сега се отричам от дълбоката си същност на зависима,ама друсането наистина си е голямо загуба,откъдето и да го погледнеш.
Знаеш ли,Амме,още какво реализирах-наскоро,в един от моментите,когато не правим нищо,просто всеки си е потънал в своите мисли,спомени или желания-тогава си помислих,че това е един вид форма на скуката,когато просто си бездеен,но това не е никак лошо,просто някакъв покой.Та тогава си спомних,че навремето,когато се надрусвахме,може нищо да не правим,но пак ни беше интересно,просто филма си е в главата...НО аз вече съм уморена и...абе наистина уморена да плащам цената на липсата на скука,преживяна в надрусано състояние.Всички хубави неща,които някога дрогата ми е давала-чар,сръчност,харизма,концентрация,интерес..и т.н., са все неща,които днес,проявявам на чисто,и дори ги намирам за по-привлекателни от преди,понеже им липсва нещо много дразнещо на надрусания им вариант-липсва онзи странен токсичен блясък в очите,който по-далновидните хора забелязват и отчитат като негатив,без да знаят защо,просто се дистанцират.Не знам дали се сещаш за кое точно ти говоря.Сега,нищо от това,което правя,което е насочено към хората не е твърде много-премерено е,и така ми харесва много повече.Виждам себе си като нормален човек,доколкото това може да бъде възможно,и да нямаш нужда от екстри за да се харесваш,е наистина чудесно нещо.Само заради това си заслужава да изтърпиш една голяма криза,след което остава да се пренастроиш на друга вълна и ако наистина искаш-накрая да спреш да друсаш.Това пренастройване обаче-нямам рецепта за него.Не знам точно как трябва да стане за другите. Знам за себе си,то е вътре в мен,но универсална рецепта нямам.Мога само тук таме по някоя "подправка" да подхвърля,за да се добие представя горе-долу за вкуса на новия живот без дрога...но дотам,за съжаление....явно всеки трябва да си извърви сам пътя....
Това е.Ето сега се прибрах от работа,приятно е след душа да разцъкам малко в нет,после ще си легна в меката пижама,ще си почета и така,четейки,ще заспя...радвам се,че утре идва нов ден...
лека и спокойна нощ ти пожелавам,мила...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите