виждам сега,след като прочетох предпоследния ти пост,че има два начина да приемеш нещата лично-да ги примеш лично,понеже човека отсреща ти говори като на приятел,и си мисли,че с думите си може да ти помогне,те са насочени към теб..лично е....
и да ги вземеш лично,сякаш някой се опитва да ти казва какво да правиш...
позволявал си само на незнам си кой да ти говори така...пфф
не знам,може би аз ти влизам лично и може би не е хубаво...
но опита ми с отказването на цигарите,го споделям в писмо до теб,но не в лични бележки,то е за да се чете от всички.....
не се хваля,че ми беше лесно да ги откажа,но да знаеш,че през годините съм ровила за фасофе из кофите за боклук,също и много пъти докато бях надрусана студентка,ходех на централната гара в Пловдив (понеже живеех близо) и обирах фасовете по релсите..(ако искаш много да знаеш един път си намерих и 10 лева,пък за фасофете беше рай направо)....освен това дотам ми се е пушило,че съм излизала да ръся цигара,е-така през нощта,по нощница,само с едно палто загърната,зимата,тъкмо съм си изпила котките с глутета,стоя на входа на блока ми,а той е на един булевард точно,а отсреща е психодиспансера....
не си единствения,който е лазил за фасове,затова не се взимай много насериозно...
аз още от началото започнах да ти говоря така...ми така си си го нагласил...така говориш,така пишеш,такива неща,с такъв тон,че ми влезе да ти говоря като на брат..
сега ти казваш,че не си бил позволявал на никой да ти казва кво да правиш...да спираш цигарите,да незнам си кво...
както казах,постовете тук са за всички...ти си уникален,но и много като теб,в горе-долу същото положение...не сме чак толкова различни...
ако исках да ти казвам кво да правиш,да те получавам,щях да ти пиша на лична...но всъщноост никога не бих го направила....на никой не казвам да отказва каквото и да е ... нито на майка ми,която пуши като комин,нито на приятеля ми,на никой...та камо ли на теб..някъв си непознат...
зех го малко лично,знам...
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
|