Най-много ме притесняват flashback-овете, и на второ място лош трип. Мисълта, че мога да се повредя психически, или физически е едно от малкото неща, които могат да предизвикат страх в мен. Иначе LSD, преди една, две години, можех да взема по всяко време. От тогава доста неща се промениха, но и сега да реша, ще намеря... надявам се.
Амфетите и т.н, наистина пасти да ядат, аз такова нещо повече няма да пипна през живота си, но с DXM, беше различно. Тогава за пръв път усетих това, което неможе да се опише с думи... Различният начин, по-който протичат мислите в главата ми... не различните мисли, а различният начин...
Като се върна назад във времето, ме побиват тръпки, нервната ми система се превъзбужда. Тогава усетих тази близост, с приятелите, хармонията... беше идеална, ама направо... всякаш се преродих... като се сещам, ми се иска да напиша хиляди думи, но всъщност нямам какво да напиша.
След това, опитах някакъв опият Динон ли, какво беше, не помня ама ме вкара в оркестъра зад барабаните, тогава усетих спокойствието и красотата... Обаче самото изживяване беше фалшиво, и това никога не би ме задоволило.
-------------------------------
|