|
Само за това ли не си опитвал?
Имам в предвид - имаш на идея как да си намериш и от къде, и само флаш ефектите те притесняват, така ли?
На базата на това, което казваш че си пробвал, мисля, че не го знаеш това променяне на света... мисля, че имаш някаква идея, но не го знаеш - щото е съвсем различно, пълно, цялостно променяне, и няма нищо общо с другите променяния от амфети, опият, хапове....
Мисля си, че все някога ще се случи да пробваш, щото си любопитен за тези неща и тогава ще разбереш разликите, преди това няма как да си го представиш, защото нямаш база за сравнение, а и никой няма....
Верно е, че те вкарва в ебати филма едно такова много постепенно, незабележимо те вкарва...мисля си, че всеки в даден момент си мисли "абе що нищо не става, сигурно е изветряло или на мен не ми действа"... всеки си го милси, и аз съм си го мислила след всеки път, въпреки и да знам, че така става .... и по едно време се усещаш, че не знаеш къде се намираш, почваш да се плашиш за това как ще се върнеш, после се успокояваш, че трае само за известно време и така или иначе ще свърши и ще те изплюе отново обратно в реалността, която се е загубила напълно.... и като преодолееш това започваш да се успокояваш и да се наслаждаваш на миговете различност, които така или иначе ще отлетят скоро...и после така не ти се иска да свършва и толкова не ти се иска да се връщаш....
аз съм забелязала, че е най-добре да не се съпротивляваш, а да се оставиш то да те води, защото те отвежда до най-правилните места и състояния...
В един трип на ЛСД на морето за около 12-те или 14-те часа през които ни държа ЛСД-то успяхме да обиколим толкова места, за които иначе е нужна седмица и на всяко място седяхме сякаш с дни - така тотално изчезва понятието време, че си нямаш на идея просто, в тези мигове, в които те държи сякаш както казва псиромантик си "дошъл на себе си", сякаш си се върнал в детството - смееш се като дете, усещаш другите без дистанцията, която неминуемо с порастването човек поставя между себе си и другите, както е в детството... страхотно е, това са най-щастливите мигове, които човек може да си открадне....поне за мен винаги са били такива...сякаш нещо те води и ако му се довериш си в пълна безопасност, сякаш нещо се грижи за теб - това винаги съм го усещала много ясно....
Не знам какво става ако не се довериш и те обземат страхове - може би тогава се получава бад трип.... незнам, при мен никога не се е получавало така, нито при някой с който съм говорила и е имал опитност с гъби или ЛСД... затова все си мисля, че бад трипа е просто плашило с което ни плашат, но може и за някой да е било така, но просто аз не си го представям, как ще стане след като е толкова щастливо, страхотно, добро изживяване, че повече няма на къде.... но пък човешката психика е странно нещо и е възможно вместо добро при някой да излезнат страховете и злото наяве и тогава предполагам ще е ужасно - един безкраен ужас, защото времето няма значение....
...а при мен винаги е било едно безкрайно усещане за щастие, за лекота, за блаженство и радост - и повярвай ми това не бяха 12 часа, много по дълго трая онзи трип - по усещанията ми за време вътре в изживяването трябва да са били няколко седмици, така го усетих - нямаше как за тия 12 часа да сме обиколили почти цялото черноморие от север до юг и да сме били по толкова много време на толкова много различни места и плажове и скали и вирове, просто няма как, и до днес не ми го побира ума....
Най-добре е такива неща да се правят с приятели и задължително сред природата - няма значение на морето или в планината, само да не е в града, това е много важно за качеството на преживяването и за да може то да бъде максимално приятно и добро... веднъж направихме грешката да вземем в града, но понеже се доверихме то да ни води, в крайна сметка пак не беше лошо, защото отидохме в парка, но докато стигнем до там беше ужасно и плашещо - и хората и колите и сградите - всяват такъв ужас и страх - сякаш се усеща отрицателната енергия, която излъчват, беше ме страх дори да се приближа до сграда или затворено помещение си спомням... в такива моменти хората с които вземаш ги усещаш толкова близки, повече от семейство...хубаво е да си с близки хора.... а другите те плашат някак си....
както и да е - ако някога вземеш задължително иди в планината или на морето.....ако го вземеш на картон гледай да не минава много време и да го запазиш по някакъв начин докато стигнеш до мястото, защото е летливо веществото и много бързо може да изветрее, ако е на разтвор няма такива проблеми....ние нашите картончета ги запазихме тогава увити така че да не се намокрят, и в лед и това мисля помогна....
Междудругото има много и най-различни видове картони, аз съм пробвала около 5 разновидности и действително има разлки...и айде стига съм писла, че стана цял роман....
La Hija de La NocheРедактирано от Amme на 30.06.08 13:19.
|
Re: Относно LSD [re: The giver and the ta]
