Моето бебче сега на 15-ти ще стане на точно три месеца.Много е слаъдък и готин.И не е някое ревливо дете,което се буди нощно време през час.Имаше проблеми със стомахчето,много го мъчеха колики,но докторката ми обясни,че е нормално като се има предвид факта,че не го кърмя а го храня с адаптирано мляко.Много се гърчеше и много го болеше,за това и се будеше нощем.Сега от известно време забелязвам,че се е поуспокил.Като си заспи след банята,не се буди цяла нощ.Като го храня в 12 часа-последното хранене,бутам му шишето и той си цока насън.Същото е и сутринта в 6 .Буди се за малко докато му сменя памперса и се наяде и пак си заспива до 10:30 горе-долу.Казаха ми,че това е доста добре.Много се радвам и благодаря на Бог,че ме е дарил с такова прекрасно дете и също така,за това,че е здрав и моя наркомански живот досега не му се е отразил.Дано да продължава да се развива все така добре,както досега.Малко изхитря,защото иска да го носиме на ръце и да спи на нашето легло между мен и мъжа ми и ако не стане неговото така се ядосва,че чак се дере.Всеки път като го погледна и си казвам,че точно заради това малко същество,аз трябва да се оправя и да продължа да живея по нормален начин,въпреки че още не мога да се радвам на реалния живот пълноценно.Вярвам обаче,че с времето и това ще стане и аз ще се науча да ценя удоволствията и приятните моменти,през които съм чиста,без да използвам нещо за да постигна това.Наистина със зъби и нокти ще се боря това да стане.Не искам да падам,но ако това стане -пак ще се изправя и ще продължа.Мога да загубя няколко битки,но ще се боря да спечеля войната.Ще се боря също така да не се стига до издънки и да спечеля и тези битки,защото има за какво да го направя.Едно малко същество,разчита на мен и аз нямам намерение да го оставя без майка,защото каквато и да съм наркоманка или не,аз съм му майка и той се нуждае от мен.Ще се постарая да му осигуря всичко,от което има нужда и точно това ми дава сили да съм чиста.Сега вече не пия и метадон и честно казано физически се чувствам добре.Дори може да се каже,че и психически ме крепи детето,но имах малко трудни моменти преди известно време и може и за това да се издъних.Поддадох се на моментна слабост а не трябваше.Не си търся оправдание в проблемите.Всеки един проблем може да се реши с търпение и най-вече бистър ум,какъвто се надявам да бъде и моя след време.
Много благодаря за милите думи.Наистина оценявам подкрепата,която ми оказваш,дори от разстояние.Имам нужда от нея и много ми помага.Още един път много ти благодаря.Целувки от мен!
|