|
Сега като чета поста на коцето и ми иде да танцувам,аха да скоча от фотьойла с разперени ръце,от радост.Вчера някой ми каза,че много се вживявам,каза ми:"Ти много се вживяваш." Ами,разбира се,че се вживявам,жив човек съм,и освен това изразявам себе си чрез радостта и искам хората,да разбират това.Мога да го раздавам мистериозно и да не давам израз на чувствата си,мога да живея като емоционален фантом,както се е случвало в екстремни ситуации,когато е трябвало да се предпазя,но аз вече нямам причина да се пазя,нито да крия нещо,ако съм тъжна,ще си поплача,ако съм щастлива,ще скачам,и ще викам от радост,и изобщо не ми дреме,че хората ме мислят за супер емоционална или сантиме.
Аз съм много доволно изненадана,че коцето не е пипал да се надруса от януари,той даже ме бие в това отношение,аз съм от февруари,но затова пък здраво си пазя вратата от автоголове.Хареса ми много притчата за мъжа,който докато бленува по-хубави неща в живота си,изпуска това,което е пред очите му,като диаманти,изтичащи през пръстите му.И когато я прочитам на мама,тя казва:"Даам,по-добре врабче в ръката,отколкото сокол в небето." Аз винаги съм се радвала на малките неща,но покрай дрогата всички тези чисти хубави качества на сърцето ми,се обезличиха и се проявяваха дотам докато не опреше до друсане. Тогава забравях за хубавото в живота ми,не го забелязвах,не ми стигаше любовта на майка ми,не ми стигаше,че света ми позволи да го кръстосвам на стоп и да видя най-красивите мистични места и най-прекрасните звездни нощи,не ми стигаха сбъднатите мечти,а само едно бълнувах и докато не дойдеше момента да приготвя помпата,нямах мира,да му се невиди.Достатъчно умничка съм обаче,да усетя тая липса на адекватна радост от това което имам.А днес видях снимката на едно много мило на сърцето ми,момиче..чета постовете й в такъв необиновен захлас,и я чувствам близка,не само защото и двете сме наркоманки,но и за друго...Заради друго,невидимо за очите,тя се явява в сънищата ми.Та тогава си казах,че сме извадили голям късмет.Не си придавам важност,но за годините прекарани в друсане,аз,и тя също,а и няколко още мои познати,сме запазили красивото си лице,хубавата фигура,коса,зъби,блестящи и наредени като перли,хубавата кожа,макар навремето посърнала от токсиката,но сега свети заради детокса(поне тези,които вече не се друсат).Някъде из тоя форум,в една не много приятна тема,ставаше дума за жените-наркоманки и някой изрази мнение,че нямало нищо по-грозно от жена-наркоманка.От естетично чувство и отврат към темата,не постнах мнение там,но ако този,който е пуснал подобно мнение,види напр.въпросното момиче за което говоря,която също е наркоманка,и то дългогодишна,ще се засрами и ще върне думите си назад. От наркоманка до наркоманка има разлика,колкото от човек до човек.Всичко е индивидуално. Аз лично грозни и занемарени наркоманки,не познавам,макар да знам,че има.Но пък всеки ден срещам по улицата мизерни нещастници,които са алкохолички.Груба кожа,отдавна изрусена коса,под която личи кестенявата,а под нея сивата ,а са само на 40 например.Изтъркан ален лак,и пола накриво над стройните бедра,разтваряни от всеки,който я е използвал,докато е пияна за да си задоволи животинския нагон,а тя,не се е противяла,защото всъщност вече не уважава себе си и е изгубила вяра.Всъщност единственото нещо,в което вярва е,че чудеса под слънцето не стават.Мисълта ми е,че независимо от това какво прави една жена,ако уважава себе си,няма да допуска да се занемари.И за мъжете се отнася същото.Гледам приятеля ми,и не защото е моето момче,и не че съм го избрала заради хубавите му очи,но той е един от малкото,на които не са им изпадали,или поне развалили зъбите,не му е пожълтяла кожата,а напротив-след годините на херца и котки,той се е запазил толкова хубав и нежен,сякаш не е бил наркоман никога.Той също ми се радва,милва ме по лицето и ми казва,че дрогата странно някак ме е пощадила да си остави отпечатъка.Естествено,често това е само външна обвивка,и дори да сме хубави деца на вид,често си носим куп болести в тялото.Мъжете,почти всички пипнали хепатит С,момичетата-генекологични грижи,а всички заедно-колко много емоционални проблеми,""болестта",за която коцето говори,наркоманията,ЗАВИСИМОСТТА,която понякога изглежда сякаш по-силна от самите нас,и ни хваща за носа,сякаш сме в полусън и ни води все надолу.Блажени са тия дето могат да се събудят и да видят живота в цялата му прелест и шанса да живеем без да сме зависими.Може понякога да ми се присънва,че се надрусвам,но все повече ще избледнява тоя спомен,и щом насън се съпротивлявам на това,то наяве все по-невъзможно става да го направя.С изненада разбирам,че и други сънуват такива неща като мен,казват си:"не,неее,не искам.",а когато се събудят си отдъхват,че е било само сън.Ако сега някой чете това,някой,който е все още влюбен в дрогата и се кефи на това,и никой не може да го убеди,че е има истински живот,без зависмост,той може и да не повярва,може да се ми се ядоса,да ме обяви за сантиментална,изобщо да не дочее тоя пост.Аз на никого не искам да повлиявам,даже на приятеля си...мисля,че личния пример е много по-ефективен от проповеди,конско или ултиматуми.А аз,именно понеже се вживявам и себеизразявам много експресивно,хората които са около мен,могат да уловят всяка доза радост,всеки ден,със събуждането,само при мисълта,че това е поредния ден,в който съм чиста.
Откато прочетох поста на коцето,вече знам,че има поне един,който знае точно за какво става дума с отказването.Изобщо днес е един хубав ден,макар вчера котките да ме ухапаха,понеже се намесих в тяхната битка....
карам я на болкоуспокояващи,с бинтовани ръце,днес не съм на работа....пия прясно мляко с джинджифил...и ми е спокойно на душата...
пожелавам свеж и спокоен ден на всички
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::Редактирано от psyromantic на 03.06.08 15:13.
|
Re: Моят нов живот... [re: koceto22]
