|
май само аз си поствам тука в последно време,хах
В началото коцето22 беше много ентусиазиран,и пусна тая тема...имаше какво да каже,сигурно нещо хубаво беше започнало да се случва в живота му..някаква искрица надежда...
Много е хубаво да сио я има тая тема....
Дните си минават и да се ненадяваш на някой заклет непоправим наркоман,току виж открил ключа от палатката и намерил стимул да се опита да спре да се друса...
О,как искам да мога да отсея най-същественото,стъпка по стъпка,процеса ми по отказването,да го облека в думи...да го формулирам...точно като формула..ФОРМУЛА! Формулата на отказването,така ще се казва! Не мисля за това колко богата ще стана,ако можех да я патентовам,но си мисля за едно и то не ми дава мира понякога:как аз,непоправимата,невъзможна наркоманка,която за толкова години беше закачена-не,направо влюбена в дрогата,в опиятите,намерих начина,мотивацията и се отказах,да му се невиди.Не си вярвах през годините,не правих истински опити,макар да имаше периоди на принудителна ремисия (когато бях извън БГ,там където няма опияти,ама като си помисля,че и в Кайро,в една аптека намерих кодеин,да му се невиди;или някъде в гората,или зад високите страни на храма),а след тях,следваха месеци отново затънали в опиятен транс за тялото и душата...непрестанен,неизменнен всяка сутрин,всяка вечер....нощи,без надежда,че утре може да се случи нещо ново,нещо различно от това,което съм преживяла днес....Боже,Кришна!Как се нижеха дните,като безполезна стара огърлица,увита около врата на умрял...
Нямах надежда,нямах и желание да намеря..мислех,че аз съм от тези хора,и животът ми е от този тип животи,и зависимостта ми е моята карма...Приех го за истина и заживях с него.Не казвам,че не бях щастлива,влюбвах се и разлюбвах..завърших си и университета така..все надрусана...почнах работа по хубавата ми професия...но после ми влезе мухата на пътуването в глвата...а бръмне ли веднъж тая муха,отърване от нея няма..и връщане назад има само ако назад си оставил нещо толкова силно,колкото за мен беше зависимостта ми. За мен завръщането в София,в България въобще,беше равно на друсане. Неизменната аритметика: СОФИЯ-ПРИЯТЕЛИ=ДРОГА+САМОТА.
През години какво ли не се случи и аз винаги носех усещането в себе си,че съм специална,че моя път е различен от този на другите,че мен Бог е сложил звездичка на челото ми. Много съвпаденя,сънища,колко много НЛО'та видях (без халюциногени) и колко магьосници по пътя си срещнах...всички ми казваха,че имам дарбата да гледам,да предричам,но аз не исках,а усещах,че мога. Колкото и да постигах и получавах от благата на живота...успях да осъществя най-голямата си мечта-да стана пътешественик!....при все всичко това сега преценявам,че не са ми вървяли нещата-накъдето и да тръгнех,стигах другаде.Вярно,беше невероятно,беше изненеда,но...каквото и да предприемех друго ставаше...оставяше чувстово на завършеност,на една мнима удовлетвореност..но в себе си знаех,че не е това,което би ме направиоо напълно завършена и щастлива като жена и като човек въобще. Много често чувствах,че съм се оставила на течението и че спекулирам с мотото в живота си::ТУК и СЕГА::...
Сега е различно -хах,животът ми е такава свежест всяка сутрин,с кеф ставам и започвам деня си с разни пречистващи лесни процедури като по една лъжица пчелен мед сутрин и вечер....вярно-хапвам я след дозата метадон,но и на него времето ще му мине...вече свалям дозата с 0.5 през 20 дни....доктора смята това за доволно решение,при положение,че ми се отразява добре...
Мислите ми сутрин са в гамата на хубавото лице на моето момче,еех,какъв сън сънувах нощес!!!..или какви ли нови книги днес ще дойдат в книжарница...като се прибера да си поработя върху блога си...да помечтая за отпуската,когато ще отидем при морето..или каква ли е подредбата на звездите днес?-трябва да чекна в нета..това е...такива мисли от тоя род..няма мисли за дрога грам....освен оная нощ....
миналата нощ сънувах,че се надрусвам..намерих Люси и си купих от него субститол..сънувах,че се надрусвам с шефката ми,хах...докато издирвах дилъра,знаех,мислите прескачаха една през друга в глвата ми,казвах си:"Не,нееее,не трябва да се друсам сега,ще загубя завинаги придобитото през тия месеци...ще загубя доверие и в програмата...нямам необходимост от дрога..и по дяволите!!!,мамка му,ебаси-аз дори нямам желание да се друсам!!!...защо,защо го правя? накъде ме водят краката ми?".... докато шефката ми гладеше нещо в една тъмна стая,аз отидох да й кажа,че всичко е готово,стискайки капсулите в ръката си. После се озовахме на една голяма тераса,с тръстикова козирка,а далече долу под нас се виждаше плажът Копакабана в Рио Де Жанейро.
После още сънувах,когато осъзнах,че съм го направила..надрусала съм се,макар да не усещах нищо...чувствах се тъжно...една ужасна тяга в сърцето,която щеше да остане там завинаги сякаш...
после се събудих....
охххх...отдъхнах си аз....охххх
не можех да повярвам,беше толкова реално....
отдъхнах си,че това е само сън....
.....................................................................
Не знам.придобих някакъв отврат към дрогата първо....мечтаех това да стане,понеже това беше единствения начин за мен да се откажа. Понеже всички теории за разбитото здраве и емоционален живот,ми кинаваха покрай ушите,макар да карах кофтите ефекти на дългогодишната наркомания като по учебник. Просто нищо не можеше да ме откаже. Този отврат постепенно в последвалите седмици се смени с едно безразличие...вече не мисля за дрога,не се сещам,или по-точно сещам се за дрогата като за нещо което НЕ ИСКАМ. Много е странно,де да можех да го обясня сигурно щях да измисля тая Формула на отказването!!
еех..
Ами това е за днес по темата,и аз самата още не знам кво стана...
Дано някой друг да се намери да постне в тая тема,да знам,че не съм сама...че има и други,които се отказват като мен.
На тези,които не искат да се отказват,а ги кефи да се друсат им пожелавам също всичко най-хубаво...щом това ги радва,да са живи и здрави и да внимават,да се пазят.Пожелавам им да намерят някога,скоро стимул за отказване. Почти 4 месеца откакто съм спряла (за сведение имала съм и много много по-дълги ремисии),този път съм сигурна,че има начин...стига да го пожелаеш.
лек и весел ден на всички
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
|
Re: Моят нов живот... [re: psyromantic]
