Там е другият проблем- големият ми син живее отделно, работи, справя се някак.
Нещата вървяха добре, или поне така си мислех, докато не "блесна" проблема.
Сега си давам сметка, че сме си били щастливи по своему, но нали знаеш- тези неща се оценяват и разабират в последствие.
В момента атмосферата в къщи е много тягостна, разменяме по някоя дума и всеки се е затворил в себе си.
Когато ми откриха МС си помислих, че по-лошо от това няма накъде - да имат инвалид в къщи.
Сега , вече не зная какво да мисля.
Чувствам се много отчаяна и безполезна.

Ако все пак се стигне до заместителна терапия, явно не става лесно ,се чудим с баща му - метадон или субситол?
А наистина и пътуването дори и през седмица да е ще се окаже проблем, знаеш в малките градове и това усложнява нещата.
Не се оплаквам, просто не мога да преценя как да постъпим, ясно ти е , че през зимата и един затвотен път може да се окаже фатален за получаване на лекарството, и какво ли не още......

По негови думи се страхува от психическата абстиненция, а сега взема куп лекарства за това и те не помагат.
Толкова неизвестни и толкова болка....